С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

— Определено.

— Слушай съпруга си, скъпа, или ще го накарам да ти запуши устата — отбеляза Дейвид Рубинщайн, чиито обноски и сексуални предпочитания можеха да бъдат описани като древногръцки. — Освен ако вече не го е направил…

— Аз съм специалист в това — подхвърли Бетингър.

Ревматичният старец, който живееше в гърдите на Алиса, се изкиска.

Нямаше друг звук на света, който да създава такава наслада на детектива като отвратителния кикот на жена му.

Той вдигна чашата си за тост:

— За третата и най-успешна изложба на Алиса Брайт.

Жена му кимна:

— Съгласна.

Кристалните чаши звъннаха и тримата ги надигнаха, за да ги пресушат.

Мобилният телефон в джоба на Бетингър завибрира, но той не му обърна внимание и го остави да прехвърли обаждането на гласовата поща.

Две азиатки — журналистки или почитателки или и двете, се приближиха към Алиса. Бетингър взе чашата й и се отдалечи, за да не пречи на разговора с присъствието си. Тази вечер беше нейна.

Докато връщаше чашите на бара, през входната врата нахлуха шумни хора с натрапчиви парфюми и скъпи пуловери. Той извади телефона си и погледна екранчето, на което пишеше: Уилямс, Доминик. Не беше разговарял с бившия си партньор от деня на виелицата.

Раздразнен долепи телефона до ухото си, за да изслуша съобщението.

„Доминик се обажда. Решихме случая Илейн Джеймс. Ако те интересува, звънни.“

Линията прекъсна.

Бетингър често бе размишлявал за този случай и макар да не му се говореше с Доминик, реши, че един кратък телефонен разговор ще изтрие завинаги отвратителния спомен от паметта му.

— Мамка му.

Върна се при Алиса, лепна една целувка на бузата й, обърна се и отвори входната врата, озовавайки се в покритата пешеходна алея на луксозния мол, където се намираше галерията. Седна на една пейка, натисна бутона за набиране и долепи телефона до ухото си.

— Здрасти — поздрави Доминик.

— Какво стана?

— Аз и Браян, моят нов партньор, започнахме от онези досиета, които ти отдели — досиетата на останалите мъртви проститутки. Отидохме на местопрестъпленията, огледахме ги и открихме следи от тринога, както направи ти на улица „Гансън“. Взехме проби от труповете, но ДНК-то на всеки от тях беше различно… Значи разни негра трепят проститутки и ги чукат мъртви пред камерата. Някаква нова мода или нещо подобно. — По гласа на едрия тип детективът долови, че се хили. — Ще направиш ли предположение какво става тук?

Целият гняв, който Бетингър изпитваше към своя партньор, към Такли и град Виктъри, изплува отново на повърхността.

— Това, което искам, е да приключа този разговор колкото може по-бързо и да няма продължение.

— Брей че кисело негро. Изглежда въздухът в Аризона изобщо не ти действа добре.

— Нямам много време.

— Добре. Има една банда, наречена „Ангелите“. Съществуват от много време, въртят разни далавери, но без да се набиват в очи. Някога за посвещаване крадяха коли, задигаха стоката на наркодилър или убиваха член на друга банда. Обаче сега използват това.

— Какво това? — попита Бетингър объркан.

— Като случая „Илейн Джеймс“. Това трябва да направи младото негро, за да бъде прието в „Ангелите“ и за да докаже своята вярност. Да отвлече проститутка от друга далавера, да я убие и да изчука трупа пред камерата. И докато го прави, да покаже лицето си и да си каже името. Щом направи записа, го дава на главатаря на „Ангелите“. Филмът е допълнителна гаранция, че новопосветеният ще остане верен до края на живота си.

На детектива му се догади.

— По дяволите.

— Да.

Слаба и красива рижа жена с вид на модел мина по алеята, носейки в дебело тапицирано кенгуру малко дете.

— Виктъри не е място за жени — отбеляза Бетингър.

— Така е.

— Пипнахте ли ги?

— Грубиянската.

Случаят с Илейн Джеймс беше приключил и това обаждане бе изпълнило предназначението си.

— Благодаря, че ми съобщи.

— Нали участва… всъщност ти сложи началото на всичко това. Кой знае какво още можеше да направиш, ако беше останал…

— Ще приема този въпрос за реторичен.

— Как се отнася чиновническата работа с теб? — В гласа на Доминик се прокраднаха закачливи нотки. — Редиш ли си подострените моливи в стройна редица?

— В момента съм с жена си и тя е щастлива.

Бетингър натисна бутона за прекъсване на връзката.

Прякор на постиндустриалния регион в САЩ, включващ щатите Илинойс, Индиана, Мичиган, Охайо и Уисконсин. — Б.пр.