С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Напълвам една спринцовка — използвам здравата си ръка, за да държа иглата, а устата за дърпане на буталото. Намирам вена на нейната ръка и й давам кръвта си. Не твърде бързо, но не и много бавно.

Когато кръвта запушва иглата със съсиреци, взимам нова спринцовка.

На петата или шестата спринцовка започвам да се чувствам истински замаян. Тогава се обаждам в болницата и им казвам къде сме.

Напълвам още една спринцовка и продължавам да давам кръв на Ванеса, докато настъпва мрак.

После се събудих тук.

Ванеса е все още в безсъзнание в спешното. Знам, че ще се оправи. Лекарят също смята така.

В нея има моя кръв… а тя знае как да се бори.

Доминик завъртя волана, за да избегне буца сняг, и костите на гълъб изпукаха под гумите.

Зволински си прочисти гърлото:

— Ще се видим утре заран на погребението на Джането. Веднага след това се връщаме на работа, така че си вземи дрехи за смяна.

Линията прекъсна.

Бетингър затвори очи. Снегът скърцаше, докато той изоставяше болката, съзнанието си и целия град Виктъри.

Бетингър, Алиса и Карън се върнаха в Аризона. Много малко хора присъстваха на кратката интимна погребална церемония, която организираха за Гордън. На нея нямаше речи.

Медиите възхваляваха детектива, който лично бе спрял един от убийците, спасявайки семейството си или поне по-голямата част от него. И се беше сдобил със списък с имената на всички наемни убийци. Оцелелите от списъка бяха арестувани веднага и върнати във Виктъри.

Много от тях умряха в затвора.

Наградата на Бетингър беше офис в същото управление, откъдето го бяха изгонили два месеца по-рано. И двете страни изразиха негодувание от това завръщане, наредено от длъжностни лица в Мисури и Аризона.

Инспектор Кери Ладел стана иззад дървеното си писалище и протегна ръка.

— Добре дошъл обратно.

— Ако ми изкажеш съболезнованията си, ще ти избия зъбите — предупреди Бетингър.

— Така ли ще я караме?

— Хората не трябва да живеят на такъв студ.

Инспекторът седна отново на кожения стол, който сякаш въздъхна раздразнен.

— Пет години са много време, за да се правиш на задник, но ти си специалист.

— Знам върху кого да хвърлям лайната.

— Все едно никога не си заминавал.

— Семейството ми не би се съгласило с това. Поне тези, които могат да го направят.

Отровно мълчание се спусна между Бетингър и човека, който го беше изпратил на север.

Нямаше размяна на извинения и детективът се върна към работата си, без да обръща внимание на своя началник и на колегите си. След трагедии някои хора се променят, други стават по-благородни. Основната разлика между стария и новия Бетингър беше, че новият имаше много повече кошмари.

Карън се върна в средното училище, в което беше учила по-рано, но вече не дружеше с децата, които преди й бяха приятели, нито с някой друг. Бележките й продължаваха да са добри и когато не учеше, решаваше кръстословици, судоку или гледаше телевизионни състезания, пълнейки непрекъснато главата си с думи, числа и незначителни дреболии. Причината беше очевидна както за детския психолог, когото тя посещаваше, така и за нейните родители, които обаче не я разубеждаваха. Защото имаше и много по-лоши начини за справяне с травма.

През март Алиса Брайт откри първата си изложба в галерия „Дейвид Рубинщайн“ в Чикаго.

Макар това да беше обща изложба, еднооката художничка получи много повече внимание от своите колеги. Дължеше го основно на интервютата, които беше дала на „Болд Канвас“, два национални вестника и различни периодични издания в Мисури, Аризона и Илинойс. Публикациите се занимаваха много повече с личната й трагедия, отколкото с нейното изкуство, и не бяха включени в семейната книга с изрезки.

Бетингър знаеше, че Алиса е раздвоена заради вниманието, което получава. В известна степен медиите експлоатираха нейното обезобразяване, полицейските убийства (както пресата беше прякоросала зловещите събития във Виктъри) и най-лошото — смъртта на Гордън. Половината от картините й бяха продадени още по време на изложбата, но този успех беше малък и почти безрадостен.

През последната вечер на престоя си в Чикаго двамата се любиха, но това беше черно и анонимно усилие. Носът на Бетингър бе зараснал накриво, а дясното му ухо бе заприличало на парцал и още беше подуто от ударите на Доминик. Лицето му се бе променило, Алиса го гледаше с усилие.