С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Лъчът светлина на Доминик попадна на изкорубена пазарна количка и партньорите спряха. Върху изгнилото одеяло, с което беше покрито дъното й, лежеше голо черно бебе. Замръзналото дете бе умряло с широко отворени уста и очи.

— Дали да не направим нещо? — попита едрият мъжага.

Бетингър се отдалечи от сцената и не спря, докато не намери синия джип.

От вентилационните отвори на арматурното табло духаше топлина, сгрявайки очуканите полицаи, докато чакаха третия си партньор на приземния етаж на паркинга.

Доминик вдигна ръка от волана, заби показалец в радиото и завъртя скалата. От всички станции се чуваше само съскането на статичното електричество и Бетингър се зачуди дали цивилизованият свят не е престанал да съществува по време на тяхното отсъствие. Бяха минали само единайсет часа, откакто се бе събудил в хотел „Сънфлауър“, но те му се струваха като цяло столетие.

Едрият мъж се наклони и отвори жабката, погледна вътре и извади две кутийки за компактдискове.

— Себастиан имаше доста добър музикален вкус — обясни той и пъхна сидито в конзолата. Барабани избумтяха басово във високоговорителите и раздрусаха ушите на детектива, ребрата, изваденото му рамо, докато черни мъже, които със сигурност бяха музикални инвалиди, започнаха да пълнят въздуха с неприлични рими.

Бетингър погледна през изхода към Куповете. Виелицата бе спряла и ъглестите купчини чисто бял сняг, които виждаше, му напомниха слоесто-купести облаци.

— Това е най-скапаното небе, което съм виждал.

Малко след три часа Такли излезе от стълбищната шахта, преметнал мешката през лявото си рамо и с балаклава на главата. Поредица бързи крачки го доведе до джипа и той отвори вратата зад шофьора.

— Получи ли имената на убийците? — попита Доминик.

— Да. — Шареният мъж се качи отзад, затвори вратата и натисна лостчето за заключване.

В колата замириса лошо.

— А на посредниците? — попита едрият мъж.

— Били са чиста измислица. Мелиса и Маргарита са свършили тази работа, докато Себастиан е бил в болницата. Дори са ходили до Флорида и Илинойс, за да изпратят писмата.

Тази информация не накара Бетингър да се почувства по-добре заради случилото се с жените.

Такли удари стената на джипа, сякаш искаше да убие комар.

— Това нещо би трябвало да може да се справи със снега.

— Би трябвало.

Доминик включи на скорост и даде газ. Когато джипът тръгна към изхода, дневната светлина заля подутите, натъртени и разкървавени лица на мъжете, седнали на предните седалки.

— Какво, по дяволите, се е случило с вас двамата?

Нито Бетингър, нито Доминик си направиха труда да отговорят.

— Вие сте си го причинили?

Едрият тип сви рамене.

Една от гумите раздроби ръката на замръзналия скитник, докато джипът излизаше от паркинга. Слънчевата светлина заля автомобила и трите мобилни телефона забръмчаха едновременно.

Бетингър протегна здравата си ръка, хвана жалващото се устройство и наведе замаяната си глава. Дисплеят му показа, че има трийсет и седем пропуснати обаждания и четиринайсет съобщения.

— Задръжте — каза Такли. — Има нещо, което трябва веднага да обсъдим.

Бетингър и Доминик го погледнаха в огледалото за обратно виждане.

— Убийците са от цялата страна — обяви Такли — и трябва да измислим правдоподобен източник, преди да се свържем с федералните.

Снегът скърцаше под гумите, докато Бетингър размишляваше.

— Ще кажа, че съм намерил списъка в хладилната чанта. Няма много логика в това да е у него, но той е виновен и мъртъв, така че никой не може да го подложи на кръстосан разпит.

Такли обмисли предложението и кимна.

— Това ще свърши работа.

— Ти по-добре се отърви от този джип.

— Познаваме нужните хора.

— И оставете Хлъзгавия Сам пред някоя болница.

— Ще го оставим.

Искреността на Такли беше съмнителна, но Бетингър не искаше да бъде застрелян заради разбойник, който може би вече бе мъртъв и замръзнал в мазето.

Никой не спомена жените.

След кратък миг на мълчание тримата вдигнаха мобилните си телефони.

Бетингър маркира името на жена си и натисна бутона за връзка. Дясното му ухо още звънтеше от двата тежки удара, които Доминик му беше нанесъл, затова долепи телефона до лявото. По радиото рапърът се фукаше как са чукали бяла кучка групово. Детективът стовари десния си ток в конзолата и накара женомразеца да млъкне.

Доминик и Такли се спогледаха в огледалото за обратно виждане.