С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Оловото издрънча върху алуминия и блъсна стълбата настрана, запращайки Мелиса Спринг от тавана на пода. Гърбът й се блъсна в дюшемето.

Бетингър стъпи на ръката й, която стискаше късоцев револвер, и насочи полуавтоматичния пистолет в лицето й. Бледата брюнетка беше на двайсет и три, но не изглеждаше достатъчно голяма, за да шофира.

— Пусни оръжието — нареди детективът.

Револверът падна от пръстите на младата жена.

— Кой, по дяволите, си ти?

Мъжът с маската на дявол вдигна пуснатия револвер, но не отговори на въпроса.

— ФБР? — предположи Мелиса. — Не е възможно местните идиоти да са ни намерили сами!

— Пипна ли я? — попита Такли от чакалнята.

— Да.

Чифт стоманени белезници се стрелнаха във въздуха, стовариха се върху килима и издрънчаха.

— И краката — напомни шареният мъж, когато втори чифт се приземи близо до първия.

Мелиса погледна към вратата. Лицето й се вкорави и сълзи напълниха очите й.

— Себастиан?

Бетингър щракна белезниците върху китките и глезените на зашеметената жена. Масажирайки наранения си хълбок, той се изправи на крака и погледна към вратата.

Червеникавочерна дупка бе заменила долната половина на лицето на Себастиан. Три кътника стърчаха от разкрития свод на устата му точно над една бяла треска — това беше всичко останало от долната му челюст. Смъртта му беше сигурна.

Такли довлече вързаната си и изгубила съзнание пленничка до вратата, теглейки я за онова, което беше останало от окървавената й коса.

Бетингър претърси съдийската стая за нещо, което му беше нужно, откри го в пластмасова кутия и го понесе към количката. От стереото, свързано с малък слънчев генератор, се лееше парче, което бе звучало на сватбата му.

Шареният мъж сложи балаклавата в джоба си и огледа простреляния инвалид.

— Значи вместо теб ще разпитам жените.

В очите на Себастиан заблестяха сълзи.

Между млечнобелите устни на Такли се показаха жълти зъби, когато видя какво държи Бетингър.

— Не! — завика Мелиса и се замята в белезниците си. — Не!

Такли заключи ръцете на Себастиан за количката, хвана го за врата и задържа главата му неподвижна.

Бетингър свали дяволската си маска и заби тръбичката на колостомна торбичка в устата на осакатения мъж.

— Това е за сина ми и за жена ми — каза детективът и я натисна като мях на гайда.

Лайната шурнаха в гърлото на Себастиан.

— Спри! — извика Мелиса.

Сакатият получи конвулсия, потрепери и повърна. Лайна и жлъчка напълниха отново колостомната торбичка. Бетингър я стисна отново, запращайки топлите екскрети надолу по гърлото на своята жертва.

Себастиан повърна отново. Кафява течност се изля в торбата и потече от ноздрите му.

Детективът извади тръбата, като напръска очите на жертвата с повърнато и лайна, отдръпна се от кочината и захвърли торбичката. Сърцето му блъскаше.

Ослепен от лайната, Себастиан Рамирес изгуби съзнание. Беше ясно, че повече никога няма да се свести.

— Ах, вие, шибани животни! Осакатихте го, убихте бебето ни, а сега…

Такли стъпи на устата й, погледна партньора си и кимна към вратата.

— Върви да помогнеш на Доминик.

Студени тръпки полазиха Бетингър.

— Какво ще правиш с нея?

— Върви да помогнеш на Доминик. — Шареният мъж посочи връзка ключове. — И намери джипа.

Мелиса се измъкна изпод тока на Такли и зяпна за въздух.

— Не ме оставяй с него! Моля те, не…

Шареният мъж я ритна в корема, за да й изкара въздуха.

Пулсът на Бетингър се ускори. Гласът му беше твърд, когато попита:

— Какво ще правиш с нея?

— Разни неща. — Такли отпусна ръката си върху ръкохватката на автомата. — Потърси утеха във факта, че не можеш да ме спреш.

Червената точка легна върху бедрото на детектива.

— Върви да помогнеш на Доминик.

По-рано през деня Бетингър беше определил своите цели: да убие Себастиан и да остане жив. Не можеше да рискува живота си и доброто на съпругата и дъщеря си за жена, която бе улеснила масовото убийство.

Време беше да си върви.

Със стиснати челюсти грабна автомобилните ключове и закрачи към вратата. Миризмата на кръв и лайна изпълни ноздрите му.

— Ще се срещнем на приземния етаж на паркинга — добави Такли. — Това няма да отнеме повече от час.

Детективът скри лицето си зад дяволската маска.

Мелиса заплака.

Отвратен, Бетингър заобиколи трупа на Себастиан и тялото на Маргарита, която още беше в несвяст. Прекрачвайки мешката, видя какво беше взел шареният мъж от комплекта кухненски прибори.