С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

— Ти ще останеш тук — прошепна шареният.

— Няма начин. — Думите на Доминик резонираха в стълбищната шахта.

— По-тихо.

— Ще дойда с вас. — Този път протестът беше по-тих.

— Оставаш тук.

— Не можеш — добави Бетингър.

— Майната ти.

Едрият мъж направи крачка, потрепери и рухна на колене. В отвора на балаклавата му се видяха стиснатите челюсти.

— Глупак — казаха другарите му.

Облаци пара излизаха на кълбета от устата на Доминик, докато се изправяше, подпирайки се на стената. Очите му бляскаха от болка и разочарование.

Такли извади аптечката от мешката и я остави до него.

— Пази ни гърба.

— Както кажеш.

Но Бетингър не беше сигурен дали партньорът му ще остане там.

— Ако тръгнеш след нас, може да те застреляме.

— Майната ти.

— Вземи да научиш някой синоним.

— Майната ти.

— Прав е — намеси се Такли и подаде четири хапчета на ранения. — Вземи още две и недей да идваш подире ни.

— Както кажеш. — Доминик сложи хапчетата в джоба си и изстена, щом премести ранения си крак. — Широката лепенка.

Шареният мъж извади от мешката ролка широка сива лепенка и му я подаде.

— Загаси поддулното фенерче, докато не свършим.

— Ако му видите сметката, нека да е мъчително.

— Ще го направим — обеща Такли.

Бетингър продължи да слиза по стълбището. На долната площадка точно пред сивата врата имаше още няколко валма сняг и две локвички. Такли слезе при него и той изгаси тактическото си фенерче.

Стълбищната шахта потъна в мрак.

Двамата затаиха дъх, докато се ослушваха за шумове иззад сивата врата.

Обгърна ги тишина.

Бетингър натисна бравата и вратата изскърца. Отново се заслуша за някакво движение, но не чу нищо.

Натисна с тежестта на тялото си, но вратата не помръдна. Той внимателно пусна ръкохватката на бравата.

— Заключена е.

Чу се шум от отварянето на цип. Нещо щракна и челникът на Такли блесна, осветявайки металните инструменти от комплекта за разбиване на ключалки, който държеше в червено-белите си ръце. Той коленичи, избра инструмент, който свършваше с прав ъгъл, и го плъзна между вратата и касата на равнището на антипаник бравата. Описвайки елипса с китката си, шареният мъж закачи палеца на пружината.

Чу се металическо щракване.

Бетингър бутна вратата, открехвайки я само на сантиметър.

Такли се изправи и загаси челника.

Мракът отново ги погълна.

Детективът бутна леко вратата и я отвори на пет сантиметра от касата. През извитите ноздри на дяволската маска подуши богата история от урина и гниене.

Всичко беше спокойно.

Изправи се на крака и се промъкна напред. Подземният гараж, в който се озова, беше много тъмен, но не непрогледен: слаба дневна светлина влизаше през две малки дупки в тавана, в едната от които разпозна тази, която малко по-рано беше заобиколил.

Когато очите му се приспособиха към сумрака, той започна да се оглежда. Рампата, която водеше до горния етаж, беше рухнала и бе пръснала късове бетон по площадката и около изоставените коли и кашони. Изглеждаше невероятно престъпник инвалид, който разполага с възможности да избие почти всички полицаи в града, да скрие себе си, любимите си хора и цяла глутница добермани на подобно място.

Бетингър клекна до едно обърнато комби. До него застана малка грозна сянка — Такли с вдигнат автомат. Ярката червена точка се втурна към другия край на паркинга и се спря на стената.

Скрит зад колата, детективът зачака реакция.

Нямаше такава.

Бетингър насочи пистолета към пода и светна поддулното фенерче. В кръгчето светлина видя два бледи отпечатъка от кучешки лапи.

Тръгна по следата, но скоро я изгуби.

Спря и започна да претърсва наоколо за още следи. Лъчът от тактическото фенерче се плъзгаше наляво, надясно и обратно, докато не попадна на мокро петно — място, където животните и човекът с тях бяха спирали. Точно зад това петно се намираше плъзгащата се врата на стар товарен микробус, паркиран със задницата към стената на гаража.

Детективът изгаси поддулното фенерче и насочи пистолета към прозореца на пътническата врата. На сантиметри под стъклото се появи пророческата червена точка на Такли.

Бетингър се приближи до товарния микробус. Подземният паркинг беше тих, като се изключи шумът от стъпките им по мръсотията, покриваща бетона.

Детективът клекна под прозореца от страната на пътника, намести бронираната си маска и се изправи.

Отразеният в прозореца дявол се вторачи в него. Зад неясното му отражение зееше мрак.