С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Такли стъпи на дясното й ухо, блъсна главата й в пода и стреля покрай лицето й. Барутните газове изгориха очите й.

Маргарита зави, докато Бетингър тичаше към дъбовата врата, която беше единственият друг път за влизане в чакалнята. Бутна голям чувал с кучешка храна и блъсна рамото си в стената.

Нещо изщрака.

Автоматичен огън запука в съседното помещение. Куршумите разкъсаха дъбовата врата, запращайки трески във всички посоки. Бетингър остана с притиснати в стената рамене, а Такли изпълзя на четири крака зад рецепцията, като влачеше Маргарита след себе си за дългата черна коса.

Миг по-късно жената изпищя.

Стрелбата престана. В средата на вратата имаше дупка с големината на стара дългосвиреща плоча, заобиколена от цяло съзвездие по-малки отвори.

— Излез с вдигнати ръце или ще сменя лицето на сестра ти!

— Такли? — В гласа на Себастиан се долавяше неверие.

Такли нави голяма част от косата на жената около дланта си, сви я в юмрук и дръпна силно.

Жената изрева и писъкът й изпълни помещението.

— Ето ти отговора — каза шареният мъж и запрати откъснатия кичур през дупката във вратата.

Бетингър съсредоточи мислите си върху своята мисия и семейството си. Наблизо доберман с два крака стъпи в собствените си вътрешности, докато се опитваше да се изправи.

— Имаше доста разстройващи новини по телевизията — подхвърли Себастиан от стаята на съдията. — Доминик добре ли е? А Пери и Хуан? Много се тревожа за вас, момчета.

— Излизай! — нареди Бетингър. — Веднага!

— Познавам ли те?

— Един от твоите хора намушка жена ми и уби сина ми.

— Леле.

Червената пелена на гнева тласкаше детектива да се втурне през вратата и да удуши сакатия, но той потисна този импулс.

Такли откъсна друг кичур коса от окървавения скалп на Маргарита и го хвърли през отвора на вратата.

— Помогни ми! — изкрещя измъчваната жена. — Моля те!

— Хвърли оръжието през дупката или ще я прострелям в пикочния мехур!

През отвора във вратата прелетя автомат и изтрака върху очакващия го дъсчен под.

— Имаш десет секунди да излезеш.

— Мелиса трябва да отключи количката…

— Девет секунди.

Такли търкулна нещо по пода, което се блъсна в крака на Бетингър.

Беше незадействана шумова граната.

— Осем.

Детективът вдигна несмъртоносната граната, извади иглата и задържа ръчката притисната към цилиндъра.

— Седем.

Червената точка кацна точно до дупката, където допреди малко беше топката на вратата, и колелата на невидима количка заскърцаха.

— Идваме, малко мъжле — обяви Себастиан.

— Шест.

— Мамка му, нали идваме.

Бетингър остави ръчката да падне на земята, протегна ръка и хвърли шумовата граната през отвора на вратата.

— Какво, по дяволите, е…

Изригна светлина, която изпълни съдийската стая, а автоматът на Такли започна да бълва огън.

— Спри! — извика Себастиан.

Куршумите поглъщаха дъба, а от бравата се вдигаха искри, докато не падна на пода.

Такли махна пръста си от спусъка. В тишината, която последва, Бетингър залегна зад касата на вратата, протегна ръка и бутна вратата. Простреляният панел се завъртя на пантите.

Пушек започна да се кълби в чакалнята.

Детективът оправи бронираната си маска и надникна зад ъгъла. На три метра от вратата Себастиан Рамирес лежеше върху количка. Мършавото му лице, пилешките гърди и краката, подобни на клечки, бяха обгорени от взрива на шумовата граната. Синият му копринен халат беше станал на парчета. В брадичката му бе притиснато дуло на револвер, който той стискаше с дясната си ръка.

Върху лакътя му се появи червена точка.

— Знам какво искате да разберете — обяви Себастиан. Очите му бяха влажни, фоторецепторите им бяха свръхстимулирани от блясъка на шумовата граната, обаче гласът му беше студен и забележително равен.

— Пуснете момичетата да си вървят или ще се…

Автоматът избълва огън.

Лакътят на Себастиан изпращя. Револверът му се наклони настрана и той стреля, изригвайки бял огън, в собствената си челюст и нос.

Такли изкрещя нещо, което не беше дума.

Револверът на Себастиан тупна на пода, а от вътрешността на съдийската стая се чуха бързи стъпки.

Бетингър се втурна в помещението и блъсна количката настрана. В далечния край на луксозното помещение имаше стълба, която стигаше до дупка в тавана. Голите крака на жена в розов пеньоар вече бяха стигнали почти до последното стъпало.

Детективът вдигна пистолета и стреля.