С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Детективът стовари дясно кроше върху ухото му и той падна на едното си коляно.

Бетингър приготви левия си крак.

— Веднага престани — предупреди го Доминик — или ще те за…

Десният крак на Бетингър се стовари върху бронежилетката на едрия мъж.

Доминик се срути назад върху бездомника. Една замръзнала ръка се отчупи и се хлъзна по бетона.

Сълзи потекоха по лицето на Бетингър. Той вдигна юмруци и се втурна към партньора си.

Доминик се гмурна напред, прегърна краката му и го препъна.

Студеният бетон блъсна ранената страна на Бетингър, болката, която прониза цялото му тяло, беше като огнепръскачка, изгаряща оголени нерви, и той изкрещя.

Доминик стовари ръката си върху предната част на бронежилетката на детектива и му изкара въздуха.

Бетингър стовари коляното си в корема на едрия мъж, но в това време един огромен юмрук сплеска дясното му ухо. Точно когато то започна да звъни, Доминик го удари отново.

Зяпайки за въздух, едрият мъж извика:

— Не ме карай…

Детективът стовари крак върху ранения му глезен.

От гърлото на Доминик се изтръгна вой, който изпълни паркинга.

Бетингър се изправи на колене, сви ръката си като крака на граблива птица и прокара върховете на пръстите си по лицето на едрия мъж, разкъсвайки шевовете и незарасналите му рани.

Доминик изрева и падна възнак.

— Мина границата.

Бетингър замахна.

Едрият мъж хвана юмрука му и го изви. Остра болка избухна в дясното рамо на детектива, когато стаената главичка изскочи от ямката.

Бетингър рухна с писък.

Доминик пусна извадения му крайник, пое си въздух с широко отворена уста и седна.

— За умен човек… си пълен идиот.

Детективът се повдигна от земята, опрян на лявата си ръка, и се изправи на колене. Дясното му рамо излъчваше остра, крещяща болка към цялото му тяло.

Едрият негър избърса от лицето си остатъците от шевове и парченцата одрана кожа.

— За какво, по дяволите, е всичко това?

Бетингър скочи към него.

Едрият мъж го хвана за врата и блъсна главата му в пода. Напуканият бетон беше всичко, което детективът можеше да вижда.

Доминик се изплю и притисна коляно в кръста на простряния мъж.

— Няма да ти позволя да станеш, докато не…

Детективът замахна с левия лакът, но голямата ръка го плесна настрани.

Доминик отново изплю кръв.

— Няма да те пусна да станеш, докато не се успокоиш.

Сълзи капеха от очите на Бетингър върху бетона. Тялото му беше съд, в който се бяха размесили психически и физически травми.

— Оправи ли се? — попита Доминик.

В устата си детективът усещаше вкус на кръв и камък, беше забравил как се говори. На по-малко от сантиметър пред очите му сълзите му образуваха локвичка.

Едрият мъжага отново попита:

— Мина ли ти?

Бетингър си спомни за Алиса и Карън, които го чакаха в болницата в Стоунсбърг. Бетонът триеше лицето му и го лъскаше като гласпапир. Изведнъж осъзна, че кима с глава. Натискът върху врата и кръста му изчезна и големите ръце го обърнаха по гръб. Над него се извисиха изгнилият покрив на паркинга и очуканото лице на партньора му.

— Ето, глътни това. — Доминик сложи две хапчета в дланта му.

— Какво… — Бетингър се закашля. — Какво е това? — Гласът му беше продрано грачене.

— Обезболяващи.

— Какви?

Едрият тип сви рамене.

— От тези, на които е Такли, откакто си счупи гръбнака.

— Кога се случи?

— Деветдесет и четвърта.

Бетингър седна. Вътрешностите му пламтяха. Гаражът около него се поклащаше. Сигурна ръка подпря раменете му, помагайки му да запази равновесие, докато сложи хапчетата в устата си и ги преглътне, задавяйки се с кръв.

Всяка крачка пронизваше от болка изваденото рамо и счупените ребра на Бетингър, но от наркотика болките бяха станали поносими. Куцукайки нагоре по рампата, той се почувства някак откъснат от действителността — все едно, че е в някакъв стар филм, и се попита как Такли успява да остане бърз и енергичен под въздействието на толкова силно лекарство.

— Нали не ме нападна заради онова, което направих с колата ти? — попита Доминик. — Много отдавна?

— Ще се престоря, че въпросът е реторичен.

Скоро стигнаха второто равнище. Част от тавана беше рухнала и точно пред тях се издигаше купчина отломки.

Бетингър насочи лъча на фенерчето си към лявата страна на препятствието и освети следи от гуми за офроуд. Влачейки се, бавно тръгнаха по тях, като заобикаляха купчината и няколко коли, които бяха изгорели, преобърнати, или и двете.