С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

— Старата съдебна палата — прошепна Доминик и избърса снега от устата си. — Там беше осъдена майка ми.

— Стреляйте по всичко, което се движи.

Едрият мъж извади бинокъла от мешката.

— Ами ако се окаже Себастиан?

— Това време не предразполага към разходка с инвалидна количка.

Такли пое към полуразрушената съдебна палата, крачейки начело на фалангата.

Бетингър изпита усещането, че той и другарите му са мишени, но знаеше, че няма друг начин. Усамотената сграда се издигаше на три преки от най-близката купчина и за да стигнат до нея, трябваше да пресекат бялата равнина.

И той се помъкна през нея.

Лявата му страна пулсираше, мускулите му пареха, но мисълта за предстоящата смърт на мъжа, който беше убил сина му, осакатил жена му, ужасил дъщеря му и унищожил по-голямата част от полицията във Виктъри, му действаше като обезболяващо.

Напредвайки през празното пространство, видя в снега вдлъбнатина, която му заприлича на Гордън.

Такли свали оптическия мерник от окото си и посочи надясно. Бетингър не видя нищо там.

Шареният мъж поведе другарите си в указаната посока и десет мъчителни крачки по-нататък детективът забеляза три малки точки върху снега. Когато се приближи още, те пораснаха и се разкриха като продукти от задния край на кучето.

Доминик кимна доволен.

— Добермани.

Тройката стигна до кучешките изпражнения и започна да оглежда наоколо. Следите стигаха до мястото, където кучето си беше изпразнило червата, и се връщаха обратно към срутената съдебната палата.

Полицаите тръгнаха по следите. Втори комплект дири се присъедини към първите все в същата посока.

Детективите се взряха в сградата, която вече беше на около сто и двайсет метра от тях. Предният вход представляваше купчина покрити със сняг отломки, а прозорците откъм северната фасада бяха запушени с капаци.

Такли привлече вниманието на Бетингър към земята. Към кучешките следи се бяха присъединили по-дълбоки отпечатъци от женски маратонки. Детективът се запита дали са от приятелката на Себастиан Мелиса, или от сестра му Маргарита.

Борейки се с вятъра, потътриха крака към съдебната палата. Виеща се диря от лапи пресече останалите и на мястото на срещата видяха жълта дупка в снега. След петнайсетина стъпки четвърти комплект от кучешки следи се присъедини към глутницата и на това място женските стъпки се отделиха от тези на кучетата.

Тръгнаха подир следите от маратонки. Десетина метра по-нататък кучешките следи се съединиха с човешките и събитието беше отбелязано с няколко жълти удивителни в снега.

Полицаите продължиха да се тътрят на запад, вървейки по следите, които водеха покрай северната фасада на сградата.

Кракът на Бетингър потъна в нещо меко, което можеше да е и чувалче за отпадъци. Болка го промуши в ребрата. С гримаса измъкна крака си, пое си дълбоко дъх и продължи напред.

Такли наближи ъгъла на сградата и вдигна ръка.

Фалангата спря.

Шареният мъж безмълвно се просна на земята и надникна зад ъгъла. Вятърът свиреше, а снегът не спираше да вали. Снежинка влезе в маската на дявола и кацна върху миглите на дясното око на Бетингър, докато той и Доминик наблюдаваха Такли.

Такли кимна, изправи се и продължи в южна посока.

Бетингър зави край ъгъла. Пред него следите вървяха на юг и стигаха до входа на триетажен паркинг, който се издигаше на стотина метра от тях.

Полицаите със залитане се подредиха така, че всеки да има чиста огнева линия. После продължиха безшумно към входа.

Залая куче и тройката залегна.

Проснат в снега, детективът оглеждаше входа на паркинга, но той беше тъмен и не разкриваше нищо. Бетингър насочи тактическото фенерче към земята, включи го и зачака, проснат между двамата си другари в студеното бяло одеяло. Малтретираната му петдесетгодишна плът беше напълно безчувствена с изключение на болката, която му причиняваха счупените ребра, когато бронежилетката ги притискаше в кожата и мускулите.

Снеговалежът пак се засили. Мина една мудна минута, но от черния вход на паркинга не се показаха нито звуци, нито живи същества.

Такли се надигна от снежното одеяло. Палецът му докосна оптическия мерник на автомата и една червена точка прелетя над земята като някакво извънземно насекомо.

Бетингър и Доминик също се изправиха.

Безшумно поеха на юг.

Падащият сняг ги скриваше на фона на белия пейзаж и скоро разстоянието между тях и покрития паркинг намаля наполовина.