С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

— Такли — повика Бетингър.

— Да?

Избухна барут и празната гилза падна в снежната покривка.

— Трябва ми помощ, за да махна капана.

— Добре.

Шареният мъж дръпна спусъка и от дулото на автомата блесна огнена струя. Нещо изгромоля и Бетингър погледна по посока на шума. Лавина от бетон, стъкла и тоалетни чинии се понесе по склона на купчината.

Някой изпищя.

— Шибани боклуци! — каза Такли и прехвърли автомата през рамо.

Бетингър посочи дясната страна на капана за мечки.

— Натисни това надолу и каквото и да става, не го пускай.

Шареният мъж стъпи върху посочената му пружина, а детективът сложи коляното си върху тази от противоположната страна. Двамата започнаха внимателно да увеличават натиска. Снегът и металът заскърцаха и накрая капанът се освободи.

Бетингър избута челюстите му в противоположните посоки, докато се показаха три кървави зъба.

— Извади крака си — подкани той своя партньор. — Внимателно.

Доминик извади крака си от капана, изстена и се блъсна в обувката на Такли.

Бетингър рязко дръпна ръцете си назад и челюстите на капана щракнаха и се затвориха. Заклещена между червените зъби на капана остана ръкавицата му, която се бе закачила за тях.

— Боже мили!

Доминик се изхили с изкривено от болката лице.

— За малко.

Бетингър измъкна ръкавицата и заедно с другарчето й я прибра в джоба си. След това отвори аптечната.

— Свали го.

Доминик изстена, докато развързваше връзките и измъкваше крака си от сдъвкания ботуш. Чорапът му беше почервенял от кръв.

— Него също.

Едрият мъж свали чорапа и разкри окървавената долна част на крака. Синините започваха малко над глезена. Снегът падаше върху голите пръсти, които приличаха на картофи.

— Четирийсет и седми номер — отбеляза Доминик.

Бетингър намери лепенките, тампони от памук, риванола, но нямаше кислородна вода.

— Нямате ли кислородна вода?

Шареният мъж кимна.

— Знаеш ли какво правиш? — попита едрият мъжага.

— Разбира се — отговори детективът. — Нали имам деца. — Миг по-късно усети да го пронизва тъга. — Всъщност само едно дете. — Гласът му едва се чу.

— Ще пипнем Себастиан — утеши го Доминик. — За твоите и нашите жертви.

Снежинка падна върху една от дълбоките рани и почервеня, преди да се разтопи.

Бетингър потисна отчаянието си и отвори шишето с риванол.

— Няма да е много приятно.

Доминик сви рамене. Капките пот, които се стичаха по лицето му, опровергаваха равнодушието му.

Детективът внимателно изсипа риванол върху кървавия крак. От устата на едрия мъж се чу ръмжене, а от носа му изригнаха гейзери пара.

С помощта на един от памучните тампони Бетингър почисти раните. Гъстата черна течност постепенно се смени с чиста, ярка кръв.

Такли даде на Доминик две сини хапчета.

— Не може аспирин — каза Бетингър.

— Не е аспирин.

Едрият мъж пъхна хапчетата в устата си и ги глътна с помощта на шепа сняг.

Бетингър си сложи латексови ръкавици, затвори с пръсти най-голямата рана и я запечата с три лепенки. След това повтори същата процедура с останалите две.

— Раздвижи си крака нагоре-надолу — нареди той.

Доминик разклати крака насам-натам и две от лепенките се откачиха. Прясна кръв покапа по снега.

Детективът сложи още лепенки и накара партньора си отново да провери здравината на превръзката. Този път лепенките останаха по местата си.

— Свърши ли?

— Само още нещо.

Бетингър бинтова крака на пациента, докато ролката свърши.

— Готово ли е? — попита Доминик, докато тръскаше червени кристали от чорапа си.

— Да.

Бетингър стана и изстена, изненадан от засада от нараняванията, с които се беше сдобил при катастрофата и падането.

— Канализацията представлява ли интерес за нас? — попита той другарите си, докато масажираше ударената си страна.

— Не. — Такли уви автомата в хавлиена кърпа и го прибра в мешката.

— Нямаме много време. — Детективът махна към растящата снежна покривка. — Сигурни ли сте, че няма смисъл да търсим там?

— Много от тези тунели рухнаха. — Шареният мъж дръпна ципа докрай. — Няма защо да залитаме из мрака само за да открием, че сме стигнали до задънена улица и трябва да се върнем обратно.

— Добре.

Такли преметна мешката през лявото си рамо, а Доминик направи гримаса, докато обуваше левия си ботуш.

— Ще продължим да вървим, докато можем. Бетингър почисти леда от отворите на дяволската маска.