С Залер - Гадна работа на улица „Гансън“

Доминик нахлузи скиорската си маска върху ръждясалата тръба и се дръпна назад.

Струята пушек секна.

Бетингър извади оръжието си и се просна на осем метра от куба. Такли приклекна и насочи пистолета си натам, а Доминик се сви до едно дърво.

Зачакаха. От сивото небе падаше сняг и преспите ставаха все по-дълбоки. Бетингър се опита да не мисли за операцията на жена си и за пръснатата глава на своя син.

Някой се изкашля.

Полицаите гледаха куба и очакваха неговия обитател.

Нещо издрънча. Последва пристъп на кашлица и невидимият човек измърмори нещо, което звучеше като някакъв измислен език. Сняг се изсипа, когато в горния край на обиталището се отвори дървен капак.

Мръсна глава щръкна от покрива, Бетингър не можа да прецени дали е на млад чернокож или на стара бяла жена.

— Горе ръцете или ще стреляме — извикаха едновременно Доминик и Такли.

Уплашеният човек вдигна ръка и замаха с мръсно чуканче.

— Имам само една ръка.

Бетингър си свали маската.

— Виждал ли си наоколо син джип?

— Ще ми вземете ли контейнера?

— Ако ни кажеш истината, ще го задържиш.

— Винаги говоря истината. Може да питате всички с изключение на Уили. — Обитателят или обитателката на Куповете закима с глава. — Какъв беше въпросът ти?

— Виждал ли си син джип наоколо?

— Мога ли да си сваля ръцете?

— Разбира се.

Мръсният индивид свали ръце.

— Та какъв ти беше въпросът?

Съмненията в умствените способности на свидетеля се засилиха. Бетингър попита отново:

— Виждал ли си наоколо син джип?

— Не различавам добре цветовете.

— Виждал ли си някакви джипове изобщо?

— Не разбирам много от коли.

— През последните две седмици да си виждал някаква кола?

— Май чух една миналия месец. — Скитникът или скитничката се замисли. — Може и да е било сън.

Доминик си взе балаклавата.

— Връщай се в контейнера — нареди Бетингър.

Съществото изчезна в отвора като дяволче в кутийка и затвори капака след себе си. Маскираните полицаи продължиха отново на север.

Снегът вече беше два сантиметра над коленете на Бетингър и той залиташе на всяка крачка. Доминик беше по-висок и се оправяше по-добре. Както и Такли, макар бялата пудра да му стигаше малко под пояса.

Триото стигна края на улицата и веднага бе нападнато от духащи от всички страни ветрове.

— Май трябваше да вземем огъня на онзи тип — измърмори едрият мъжага. Изглеждаше напълно възможно да оцелее като пещерен човек.

Бетингър пъхна свирката в устата си и я наду. От инструмента изскочи струя пара, както и от двете му братчета, които се намираха в устите на другите двама.

От Куповете не долетя отговор.

След като прибра в джоба мрачния булдог, детективът продължи тежко на север. Единият му ботуш мина през натрупания сняг, проби парче картон и попадна в отворено пространство. Той падна напред и удари главата си в земята. Замаян продължи да се плъзга към откритата дупка.

— Дръж се! — извика Доминик и хукна на помощ.

Ръцете на Бетингър издълбаха бразди в снега, докато потъваше в дупката. Краката му заритаха във въздуха.

Нещо издрънча и едрият мъжага извика, сривайки се на земята.

Дупката погълна Бетингър.

Една ръка се впи в яката му и детективът се заклати над катраненочерна забрава.

— Намери стълбата — изскрибуца Доминик.

Бетингър сложи крака си на стъпалото и стисна най-горната пръчка с ръце.

— Намерих я.

Едрият мъжага го пусна, изстена и издърпа ръката си.

— Благодаря ти — каза детективът, чието сърце още блъскаше заради неочакваното пропадане. Внимателно се изкачи по металните стъпала и излезе от дупката.

Доминик седеше в снега и със стиснати зъби разтваряше ръждивите челюсти на капана за мечки, който го беше захапал за левия крак.

— Боже мили!

Проблесна огънят на тих изстрел и Бетингър погледна през рамо.

Такли бе насочил автомата със заглушител към купчината, която се издигаше в западния край на пътя.

— Неколцина идваха насам, за да видят какво са уловили — обясни той, докато продължаваше да гледа през оптическия мерник. — Аптечката е в страничния джоб.

Бетингър отиде при мешката, дръпна ципа на страничния джоб.

Доминик вдигна скиорската си маска. Нараненото му лице беше покрито с пот, дишането му бе затруднено.

— Добре че се ваксинирах срещу тетанус.

— Добре че си голям като мечка.

Детективът намери аптечката, коленичи до партньора си и вдигна маската на темето си, за да вижда по-добре. Изглежда кожата на ботуша беше попречила на капана и само три от зъбите му се бяха врязали в плътта.