Стив Кавана - Фантом

— Да, имам адреса. Искаш ли да им се обадя и да проверя дали не водят някакъв архив?

Доул погледна часовника си.

— Не, хайде направо да отидем. Следобед може да сме в Ню Йорк. Искам да проверя някои неща.

— Какви например? — попита Блох.

— Например адреса на „Льобо Ентърпрайзис“. Този магазин за мобилни телефони. И също…

— Какво?

Доул се изправи, завъртя се и взе един от романите на Льобо. Отгърна го на страницата с авторските права и отговори:

— Издателите на Льобо. Флатайрън Дистрикт. Ню Йорк.

Десет минути по-късно Сю беше купила билети за Доул и Блох за следващия полет до Ню Йорк, а Блох караше като бясна към летището.

Доул се видя с време да поразмишлява и реши да предупреди полицейското управление в Манхатън. Просто от учтивост. Звънна на Сю и я удостои с честта тя да го направи.

— Обади се на детектив Мик Лонд от Седемдесет и първи участък. Обясни му, че се налага да отида да поговоря на място с някои хора и искам да избегна неприятности с юрисдикцията. Той ще разбере. С Мик се знаем отдавна. Но в никакъв случай не се обаждай на издателите. Не искам да откажат да ни приемат. Въпросът е твърде важен, за да оставя някакъв превзет костюмар да ми се надува.

После затвори. Каза на Блох да отпусне малко газта. Беше убеден, че е по-вероятно да загине на път за летището, отколкото в самолета. Особено когато Блох беше зад волана.

— Радвам се, че още имаш приятели в Ню Йорк. Аз изгорих мостовете, преди да замина.

— Така ли? Сержантът ти е на друго мнение. Написал ти е страхотна препоръка. Видях я в досието ти.

— Защото искаше да се отърве от мен — каза Блох.

По лицето ѝ плъзна неприятно изражение, като че ли беше вкусила нещо кисело и искаше да го изплюе. И го направи посвоему, като смени темата.

— Мислиш ли, че Марая ще се справи в съда? — попита Блох.

Доул смяташе, че тя ще се справи, стига Блох да не я кара до съда — клетата жена щеше да трепери от уплах, ако трябваше да преживее нещастието да бъде возена от Блох.

— Жената е желязна. Спомените ѝ не са много ясни, но ще бъдат, докато дойде време да застане на свидетелското място. Винаги бих заложил на Марая Купър срещу който и да било адвокат на обвиняемия.

— Ще трябва да ѝ направят медицинска експертиза — отбеляза Блох.

— Това зависи от прокурора. Отначало звучеше колебливо, но преди да си тръгнем, вече ми се стори много убедителна. Знам, че когато я намерихме на брега, беше пълна развалина, но тогава имаше мозъчен кръвоизлив. Състоянието ѝ се подобрява с всеки изминал ден.

— Значи Оукс отърва кожата? — попита Блох.

— Така изглежда. Не намерихме нищо в къщата му. Не е ходил на работа от няколко дни и твърди, че бил болен. Само толкова. Не е достатъчно за арест. Може да изровим нещо друго за него. Току-виж, този предплатен мобилен се окаже негов. Не знам, не ми се вярва. Оукс не ми изглежда голям романтик. Фактът, че според Марая с брака ѝ е свършено, само уличава допълнително съпруга ѝ, обаче…

— Обаче какво? — попита Блох.

— Може би Оукс не е нападнал Марая, но пък може да е помагал на Купър, нали?

— Защо ще помага на Купър? — попита Блох.

— Според мен човек с двайсет милиона долара в банката може да си подсигури помощ, ако му потрябва, не мислиш ли? — попита Доул.

Блох кимна и каза:

— И все пак. Много е рисковано при такъв интерес от медиите.

Доул се хвана здраво, докато Блох вземаше завоя и бръсна леко ръба на тротоара.

— Оставам с впечатлението, че Оукс няма нищо против да поеме някои рискове, ако парите си заслужават — отбеляза Доул.

— Парите ли? Чакай малко, ами ако гледаме всичко наопаки? — попита Блох.

За миг Доул си представи картината в кабинета си. И как Блох му казва по време на интервюто си, че тя е наопаки, и си тръгва.

— Ами ако Марая е имала връзка с Дарил Оукс? После открива, че съпругът ѝ е Льобо и че има двайсет милиона в банката. Казва на Дарил. Може би той я насърчава да заплаши Пол, че ще го издаде, и да вземе част от парите. Може би обещава да избяга с нея и с няколко от милионите на мъжа ѝ. А всъщност Дарил използва Марая, за да се добере до парите. Това повече прилича на типа, с когото разговаряхме пред къщата му — отбеляза Блох.

— Добре. Но кой е наранил Марая? Все още изглежда, че е бил Купър, нали?

Блох не отговори. Натисна педала на газта и се вкопчи във волана. Стигна до летището за трийсет минути и паркира на най-близкия паркинг, на място с надпис „Паркирането забранено“, рискувайки да им сложат фиш за глоба. Двамата се запътиха към терминал 1 на летището в Бей Сити. Билетите ги чакаха на гишето и двамата чекираха пистолетите си през системата за пътуване на полицаи.