Стив Кавана - Фантом

— Как се отваря архивиран файл, за бога? — попита Доул.

Стана и се отдръпна от бюрото си. Блох се настани на неговото място, а той скръсти ръце, поклати глава и изду бузи.

Приспособяването към някои видове техника просто не ставаше толкова плавно както към други. Блох го измери с унищожителен поглед и хвана мишката. Щракна бързо няколко пъти и каза:

— Принтера се.

Принтерът до бюрото му забръмча. Започна да печата листове. Доул взе първия, погледна го и го захвърли върху бюрото пред Блох.

— Нищо не разбирам. Какво е това, по дяволите? — попита.

Блох взе листа и го разгледа.

Списък с есемеси. Всичките от Марая до други номера. Без входящите есемеси. Само нейните съобщения, датите и времето на изпращане.

Блох стана, взе листовете от принтера, а той продължи да бълва още и още. Тя започна да ги чете лист по лист.

— Добре. Значи преглеждат телефона и компютърна програма намира изпратените съобщения. После друга програма намира получените съобщения. Трябва да ги съчетаем. Като пъзел — обясни Блох.

Доул завъртя очи, вдигна ръце и каза:

— А уж новите технологии ни улеснявали живота. Мразя пъзелите.

Блох овладя усмивката си. Изчакаха принтерът да приключи. Нужни бяха двайсет минути и две презареждания с хартия, но накрая разполагаха с купчина хартия. Може би шестстотин листа.

Двамата заедно разчистиха бюрото на Доул и си разделиха страниците. Беше извършена дисекция на мобилния телефон на Марая и сега те трябваше да го сглобят отново, за да видят цялата история.

Купчина листове най-отзад в снопа съдържаше историята на обажданията. Доул избра обажданията от деня преди взлома до времето на нападението над Марая и ги остави отделно.

Заедно подредиха съобщенията на спретнати купчини по дати и ги напасваха със съответните отговори. Не им отне чак толкова много време да разпределят листовете.

След още десет минути Доул каза:

— Не мога да чета това. Така е разположено… бъркотия от съобщения и номера. Не може ли просто да разгледаме хубаво проклетия телефон?

Блох кимна и каза:

— Да проверим първо най-новите. Докато ги имаме. Телефона може да вземем и после.

Доул се съгласи неохотно. Отново се опита да прегледа съобщенията. На някои от листовете имаше имена, които може би щяха да съответстват на имена от указателя на Марая. Химическо чистене. Молби за благотворителна помощ. Доул ги прехвърли набързо, докато намери история на есемесите с телефонен номер, който отсъстваше от указателя на Марая. Отначало реши, че в тях няма нищо, но после сред подробностите с дребен шрифт забеляза датата и часа на едно-единствено съобщение.

Изпратено беше в деня след взлома.

Бракът ми приключи. Ще ми трябва помощта ти.

— Погледни това. Провери в твоята купчина за отговор, виж дали имаш такъв от номер, който не е запаметен в телефона. Само номер — каза Доул.

Няколко минути по-късно Блох го намери.

Един есемес. Единственият записан.

Каквото поискаш. Ще направя всичко за теб.

Датата и времето съвпадаха. Това беше отговорът на съобщението от Марая.

Преди Доул да каже нещо, Блох вдигна телефона, обади се на криминалистите в Бей Сити и ги помоли да проследят номера, от който е изпратен есемесът.

— Помолиха да изчакам — каза.

— Мили боже — възкликна Доул. — Мразя тези хакерски щуротии.

— Личи си — увери го Блох.

— Предпочитам полицейската работа. Да чукам по вратите на хората. Да гледам някого в очите — поясни Доул.

След няколко напрегнати минути Блох се оживи. Взе писалка и започна да си записва. Зададе няколко въпроса, после затвори.

— Предплатен номер — каза тя.

— Какво? Нали уж беше мобилен телефон? — попита Доул.

— И този е мобилен — каза Блох и поклати глава. — Нещо като телефон за еднократна употреба. Зареждаш му картата с някаква сума. Почти е анонимно. Знаем само, че в картата е имало двеста долара, когато телефонът е бил купен в магазин в Манхатън преди две години. Оттогава може да е сменил собствениците си. Такива телефони струват по десет долара в магазините за втора употреба из страната.

— На кого е изпратила есемеса? — попита Доул.

— Доколкото виждам, на някого, който се опитва да я убеди, че я обича. Тя няма роднини. Поне аз не открих. Изглежда, Марая или е заблуждавала някого, или е имала любовник.

— Дарил?

— Възможно е това да е връзката, която търсим.

Долната устна на Дарил потрепна и той попита:

— Казваш, че мобилният е купен в Манхатън, така ли?