Стив Кавана - Фантом

Пол имаше чувството, че не си е поемал дъх, откакто влезе в банката. Щом Дарил запали двигателя и изведе яхтата от пристанището, Пол падна на колене, жадно пое въздух, сърцето му ускори ритъм, а очите му сякаш щяха да изхвръкнат от главата.

Бяха успели. Откаченият план на Дарил беше проработил. Беше предвидил вероятността банката да е замразила сметката и беше преодолял препятствието без засечки. Пол седна зад Дарил и се засмя.

Зад щурвала Дарил също се засмя. Свали сакото си, нави ръкавите на ризата си и запали двигателя.

Еуфорията им продължи, докато излязат в открито море и островът остане далече зад тях. Дарил намали скоростта, взе сака с дрехите си и го остави на пода до себе си. Никой от двамата не проговори и веселието отмря от само себе си. Издутите кожени чанти бяха долу. На сигурно място. В безопасност. Облекчението заля Пол като хладни и ситни морски пръски.

Но не продължи дълго. Сега беше моментът. Нямаше връщане назад. Той усети как гневът му расте. Чувстваше го в свитите си юмруци, в напрегнатите си рамене и напрежението в основата на тила си. За кратко, не знаеше точно за колко време, си представи съвсем ясно лицето на Линдзи. Образът се преля в лицето на Марая — на легло в болницата, с хлътнал череп. Видя обхванатия от пламъци багажник на кола, усети мириса на горяща плът. Не знаеше дали чува пращенето на огъня, докато той поглъщаше колата, или крясъците и трополенето на човека в багажника. Образите и звуците отлетяха толкова бързо, колкото се бяха появили, и на тяхно място изникна мъжът, който стоеше с гръб към Пол. Щеше да си плати за причинената от него болка.

Докато Дарил оглеждаше хоризонта, зад него Пол измъкна ножа от сакото си. Пристанището още се виждаше, но едва-едва. Плаваха към дълбоки води. Щом Каймановите острови останеха далече назад, Дарил щеше да действа. Пол не можеше да чака повече. Сега беше моментът.

Отначало не беше сигурен как да държи ножа. Усещаше го малък и крехък в ръката си. Изправи се безшумно, бавно пристъпи напред, стисна острието като кама и си каза, че е способен да го направи.

Беше прекрасен ден. Безветрен. Морето беше великолепно синьо. Нямаше никакви облаци.

Пол направи още една крачка. Този човек беше съсипал живота му. Щеше завинаги да се отърве от Льобо.

Един фрегат летеше покрай яхтата, понесъл се с поток от топъл въздух, а две белоопашати тропически птици описваха под него преплетени спирали.

Още една стъпка. Тиха. Бавна. Отвори вратата на кокпита и влезе вътре, а Дарил все още съсредоточено следеше курса на яхтата. Минаха покрай ято чайки, които си почиваха във водата.

Пол вдигна ножа над главата си. Изопна гръб.

Слънцето пръскаше сребристи перли по набраздената вода.

Чуваха се само бученето на двигателя и сомнамбулното блъскане на морето в корпуса на яхтата.

Пол се беше вторачил в тила на Дарил.

Кресна чайка.

Пол изстреля ръцете и торса си напред бързо и мощно, за да забие ножа в гърба на Дарил като пилотонабивачка.

Целеше се във врата му. Между лопатките. С цялото си тяло, с мускулите на гърба и на раменете се постара да придаде допълнителна сила на удара с надеждата да прониже шийните прешлени на Дарил, да прекъсне централната нервна система и да го повали като марионетка с прерязани върви.

Ръката му се разтресе от бързината и мощта на удара. Ножът се заби в плътта на Дарил на малко повече от сантиметър вдясно от гръбнака. Силата на замаха беше толкова голяма, че ножът прониза кожата и потъна в мускула до дръжката, продължи надолу и разтвори осемсантиметрова рана на гърба на Дарил.

Той пусна щурвала, разпери ръце, гърбът му се изви и краката му се огънаха.

Строполи се на колене.

Не извика.

Пол издърпа ножа от раната и го вдигна над главата си за втори удар. В този момент усети ситни и топли пръски кръв по шията и брадичката си. Наклони се назад за втори удар и този път прицели ножа в темето на Дарил. От гърдите му се откърти мощен рев, който се засили, когато се метна напред и замахна с ножа към Дарил.

Не го улучи.

Ръцете на Дарил се изстреляха нагоре и той се люшна наляво. Това беше достатъчно да отклони удара и ножът издрънча по гърба на седалката, а ръцете на Пол се удариха в облегалката за глава.

Пол не можеше да диша. Ножът се хлъзгаше в дланите му. Дарил за малко да му го избие от ръцете. Знаеше, че трябва да направи следващия ход и че той трябва да бъде решителен. А не беше боец.

Отдръпна се назад, сграбчи левия глезен на Дарил с една ръка и го задърпа от седалката и командното табло към откритото пространство, за да му се нахвърли, да го натисне с коленете си и да забие ножа в окото му.