Стив Кавана - Фантом

Свали брачната си халка и годежния пръстен. Златото ѝ се стори леко и евтино. Годежният пръстен струваше няколко хиляди долара — нищо работа на фона на действителното богатство на Пол. Марая стисна пръстените в ръката си сякаш в опит да изцеди от тях и последните остатъци от щастие.

Нощта напредваше.

Тя чакаше. През това време прочете на телефона си каквото успя да намери за Джей О. Льобо. Искаше да знае всичко. Да разбере кой е човекът, за когото се бе омъжила, този непознат в живота ѝ.

В четири сутринта стана от леглото и зашляпа боса надолу по стълбите.

Пол спеше на канапето, както и предишната нощ. На пода до него имаше чиния с недоядена храна. Марая излезе на пръсти в коридора и предпазливо взе ключовете за мазератито от купата върху масичката. Там имаше и купчини писма, всичките отворени и спретнато подредени от Пол. Тя се приближи до входната врата.

Бравата изскърца съвсем леко. Марая се измуши от къщата и усети грапавите камъчета под стъпалата си, докато крачеше към колата на Пол. Примига светлина и металните ключалки изщракаха. Марая натисна копчето за багажника и капакът бавно се отвори. Тя бързо дръпна ципа на страничния джоб на куфара му и извади паспорта. Дръпна обратно ципа, затвори багажника и заключи колата.

Притича по чакъла до входа и притаи дъх. Чуваше се само морето. Провря се през вратата и отново притаи дъх, докато затваряше. Стори ѝ се, че цяла минута пуска ключовете на Пол в купата върху масичката, като внимаваше да не издрънчат. Докато минаваше покрай отворената врата на дневната, чу силното му хъркане. Не беше помръднал.

Щом се върна в леглото, Марая написа есемес на Дарил.

Дълго се взира в съобщението, за да повярва, да осъзнае, че това вече е реалност, че наистина се случва.

Не познаваше съпруга си. Той я беше взел и употребил, а сега я захвърляше. Марая беше твърдо решена да не позволи това да се случи, но й отне половин час да събере смелост да изпрати есемеса.

Бракът ми приключи. Ще ми трябва помощта ти.

Отговорът пристигна след пет минути. С тиха вибрация върху матрака.

Каквото поискаш. Ще направя всичко за теб.

„Гардиън“

Кой е Джей О. Льобо?

И защо изобщо да ни интересува?

Джереми Фръмптън

Общо взето, първият роман на Джей О. Льобо нямал шансове за успех. Слабо заглавие — „Коварен обрат“. Банално дори за трилър. Според анонимен източник от издателството, което го публикувало, там никак не харесвали заглавието. Купили книгата за нищожна сума, не вложили нищо за маркетинг и реклама, корицата била ужасна, а редакторът, който купил книгата, Боб Креншо, починал малко след излизането ѝ, но все пак имал достатъчно време да види с очите си началото на онова, което предстояло.

Въпреки всичко книгата започнала да се продава. Неочаквано, защото излязла без шумотевица и първият тираж бил само хиляда броя.

Случило се нещо непредсказуемо. Няколко души купили романа и го харесали. И разказали на други. И те купили книгата. Много скоро се случило онова вълшебно нещо, което спохожда съвсем малко книги: разчуло се за романа от уста на уста.

Нищо друго не продава така добре. Някои книги карат хората да говорят за тях. Което не означава, че читателят се влюбва в книгата, а че след като я прочете, я пъхва в ръцете на своите приятели и колеги, за да си говорят за нея край автомата за вода или на чаша кафе. Когато се случи това, книгата се разпространява като вирус.

Отначало малко книжарници взели „Коварен обрат“. Но които го направили, я разпродали. И поръчали още. Техните клиенти започнали да говорят за книгата. Обсъждали я в читателските клубове, купували я онлайн и бавно, но сигурно започнал да се оформя кръг от почитатели. Още книжарници я поръчали, когато видели растящите продажби. С течение на времето книгата придобила свой живот. Осем месеца след появата й, при четвъртата допечатка (в тираж 30 хиляди), редакторът, отговарящ за нея след смъртта на Боб Креншо, най-сетне я прочел.

Опитали се да се свържат с автора за участие в рекламни мероприятия — може би кратко турне или няколко интервюта за онлайн издания. Той отказал категорично и заявил, че не желае публичност. Според интервю с въпросния редактор от издателството решили, че авторът е голям задник, който няма да пробие в този бизнес, и не искали да си имат повече вземане-даване с него.

Славата на книгата продължавала да се носи от уста на уста. Щом прочитали романа, читателите го препоръчвали на свои приятели, като се стараели да не издават нищо от сюжета. Нямало какво да обсъждат за автора, който изобщо не се появявал публично.