Стив Кавана - Фантом

Той отвори уста, понечи да каже нещо. Да я разсее, за да посегне към пистолета съвсем близо до тялото му. Марая го лиши от думи с три натискания на спусъка. Първият изстрел го уцели в главата. Следващите два в гърдите.

Тя въздъхна, отиде до Пол и се надвеси над него.

Той дишаше учестено, устните му бяха окървавени. Марая приклекна и обхвана главата му с ръце.

— Ти си жива… Толкова се радвам, че си жива. Съжалявам… — отрони той.

Марая го целуна и го увери, че всичко е наред. Че всичко ще се изясни. Че вината не е негова.

— Не… аз съм виновен. Моля те… прости ми — каза

Пол.

— Прощавам ти — увери го Марая и държа ръката му, докато той издъхна в прегръдките ѝ.

Изправи се и се приближи до Блох. Нежно погали бузата ѝ и ѝ заговори тихо. На гърдите ѝ нямаше кръв. Бронежилетката беше спряла куршумите, но тилът ѝ беше окървавен след удара в стената. Блох бавно се свести.

— Всичко свърши — каза Марая.

Помогна ѝ да стане и когато тя се задържа на крака, Марая я пусна. Прибра пистолета в джоба си, взе лаптопа и ръкописа от масичката и ги пъхна под мишница.

— Тръгвай — подкани я Блох. — Ще се обадя на местните ченгета и ще оправя нещата.

И Марая излезе.

Марая намести лаптопа. За малко да се плъзне и да падне от бедрата ѝ. Отпи от чашата с пиня колада и я остави на пясъка до обувките си „Маноло Бланик“.

Съсредоточи се в екрана. Имаше срок.

Блох я беше прикрила. Новината след престрелката в Медина беше за смелата полицайка Мелиса Блох, която проследила до Медина престъпник, нарушил гаранцията си, и го застреляла, след като той убил двама души. Мъж и жена, чиито имена не бяха разкрити пред медиите.

Седмица след като Марая се върна в Бей Сити, тя се обади в Ню Йорк на човек на име Фулъртън. Работеше в издателството, публикуващо книгите на Льобо.

— Господин Фулъртън, аз съм Марая Купър. Благодаря ви за любезността на възпоменателната церемония, но се чувствам много виновна. Трябва да ви кажа истината. Преди се страхувах да се разкрия, но вече нямам избор. Льобо не е мъртъв. Аз съм Джей О. Льобо. Имам нова книга и бих искала да договорим условията, но засега ви моля всичко да остане в тайна.

Две седмици след телефонното обаждане Марая получи договора с издателството за пет милиона долара, адвокатски екип, който издирваше имотите на Льобо и парите. Нямаше да допусне никой друг да ги докопа. А Марая притежаваше и средството да се сдобие с всичко.

Новият ѝ роман щеше да се казва „Двоен обрат“. Беше почти завършен, когато взе ръкописа от къщата. В лаптопа имаше копие и тя нанесе някои дребни поправки. Първо, налагаше се да пренапише края. Истинският автор беше използвал измислени имена като Марта, Сол и Дарън. Тя върна действителните имена на главните герои. Авторовата бележка в края на книгата остави непроменена, защото отговаряше на целите ѝ. Никой освен участниците в историята нямаше да разбере кое е истина и кое измислица. А те всички бяха мъртви, бяха останали само двете с Блох, която никога нямаше да разкрие пред никого истинските събития.

Марая отпи отново от своята пиня колада, вдигна очи към ясното синьо небе над Барбадос и отново сведе поглед към ръкописа. Наближаваше края. Препречете напечатаното току-що.

Марая застана на входа на дневната с пистолет в ръка и видя как Блох стреля, преди самата тя да получи два куршума в гърдите, да удари главата си в стената и да се свлече в несвяст на пода. Чу как в другия край на стаята се строполява нечие тяло. Льобо също беше ранен. Видя как Пол пълзи към пистолета, как Джоузефин го удря отзад с вазата.

Джоузефин не си даваше сметка в каква опасност се намира. Марая се прицели в гърба ѝ и дръпна спусъка. Изстрелът мигом я възпря и тя падна мъртва на пода.

Пол се извърна изумен, вторачи се невярващо в Марая. Беше спасила живота му. Помъчи се да се изправи, но Марая го предупреди:

— Остани долу, Пол.

Тя пристъпи вътре, обърна се и видя Льобо на пода — мъчеше се да изпълзи навън през задната врата. Кръвта върху килима беше гъста и тъмна. Беше изпуснал оръжието си и Марая разбра, че изстрелът на Блох го е ранил сериозно.

— Дарил, любов моя — повика го тя.

Льобо спря и се обърна, изцъклен панически. Лицето му беше плувнало в пот. Костюмът му беше окървавен. Куршумът го беше уцелил право в корема. Имаше глуповато изражение. Трепереше от паника.

— Ти си мъртва — каза той. — И аз ли съм мъртъв?

— Да — отговори Марая. — Вече си.

Тя вдигна пистолета, насочи го към него и го простреля в главата. За всеки случай го прониза и с два куршума в гърдите.