Стив Кавана - Фантом

Той щеше да спре Дарил.

Обаче със сигурност нямаше да го арестува.

Два часа след като напусна хотелската стая, Дарил стоеше пред огледалото в банята си. Къщата в Лос Анджелис не беше нищо особено. Стара постройка в испански колониален стил. С голям приземен етаж, три спални горе и мансарда на покрива. В ясна сутрин виждаше магистрала 501 и превозните средства, които се движеха в ранната мъгла като привидения.

Сега беше късно вечерта. Наближаваше десет.

Много неща се бяха променили през последния час. Дарил си обръсна главата. Най-напред с електрическа машинка, после с бръснач. Беше отишъл на възпоменателната церемония с набола брада. Добре оформена. Сега я превърна в козя брадичка, осеяна с бели косми. За целта внимателно изсветли участъци с боя върху памучен тампон. Освен това се сдоби със силен тен. Това се оказа по-трудно, отколкото беше очаквал. Преди винаги посещаваше козметичен салон, където му правеха изкуствен тен. Този път използва шише скъп автобронзант. Нужно беше много внимание и отнемаше доста време да разнесеш лосиона равномерно по кожата си, без да оставиш тъмни петна по шията или ръцете си.

Върна се в спалнята, облече анцуг и тениска и отнесе лаптопа си в мансардата горе, която му служеше за кабинет. Отвори го и прочете сцената за смъртта на Марта. Колкото и да му харесваше, трябваше да се раздели с нея.

Убиваш любимците си. Не правят ли така най-добрите писатели?

Маркира текста и точно преди да го изтрие, чу шум.

Застина напълно неподвижно и се ослуша. Тихото бръмчене на вентилатора на лаптопа му. Нищо друго. И въпреки това не помръдна. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Не чуваше нищо, но знаеше, че в къщата има някой.

Изправи се бързо и тихо слезе в спалнята. Извади пистолет със заглушител от сейф в дрешника. Провери го. Беше напълно зареден. С патрон в цевта. Обу си маратонки, после се върна в кабинета горе. На площадката отново се ослуша, но не чу нищо.

Нямаше значение. Той знаеше, че в къщата има някой.

Доул наблюдаваше как Дарил паркира в гаража на испанската къща, която гледаше към магистралата. През цялото време беше карал поне през три коли зад джипа на Дарил. Най-трудно му беше да спазва разумна дистанция от автомобила пред него.

Каза си, че понтиакът, който му бяха отпуснали, можеше да бъде и къде-къде по-лош. Свикна с него, но по спирачките имаше много работа. Или захапваха, или не. Не можеше просто да намали скоростта. Или спира, или не, така стояха нещата.

Доул не проумяваше как не катастрофира. Но ето че пристигна невредим.

Изчака повечето лампи в къщата да угаснат. Провери оръжието си. После излезе от колата и се приближи към къщата. Не забеляза да има аларма. Нямаше лепенки по прозорците или кутии по стените, които да предупреждават евентуалните крадци за охранителна система. Нямаше и камери по ъглите.

След като обиколи имота, набеляза две места, откъдето да се опита да влезе. Можеше да отвори с шперц задната врата или да се промъкне през прозореца на кухнята.

Предпочете вратата. От задната страна на къщата нямаше осветление. Само ограда и малък двор го деляха от вратата. Не го биваше много в прескачането на огради. Тази беше от дървени плоскости, високи около метър и половина. Поне беше здрава. Доул се набра на ръце, преметна единия си крак през оградата, после и другия и скочи на земята. Остра болка прониза и двете му колена. Изруга едва чуто, разтри ставите си и пропълзя през двора.

Приклекна пред задната врата. Ослуша се.

Никакви съседи, кучета или светлини от тази къща, нито от другата до нея. Вдигна крачола на панталона си и потърси предмета в ботуша си. Намери го — калъфче с шперцове, което винаги си носеше. В Порт Лоунли имаше много вили, които стояха празни през зимните месеци. Доул беше изгубил бройката на случаите, когато беше влизал в такива имоти, за да изключи алармата, задействана от някоя миеща мечка. Обикновено собствениците се намираха на четири-пет часа път и предпочитаха шерифът да си отвори, да изключи и да програмира наново алармата, а после да заключи.

Поради което Доул си служеше доста сръчно с шперца.

Провери ключалката. Цилиндрична, вероятно с шест щифта. Избра инструмента си опипом и отключи вратата за по-малко от две минути.

Прибра калъфчето, сложи длан върху пистолета на хълбока си и пристъпи тихо в тъмната къща. Притвори вратата, но без да щраква ключалката. Можеше да му потрябва бърз изход.