Стив Кавана - Фантом

Затрупа го лопата след лопата, после заглади пръстта и облегна лопатата на стената. На сутринта щеше да разчисти. И да бетонира този участък. Когато купи къщата, подът на мазето беше пръстен.

С течение на времето Дарил водеше гости в мазето. Убиваше ги, заравяше ги и бетонираше отгоре. Сега, като огледа помещението, установи, че е останал съвсем малко пръстен под. В помещение с големина петнайсет на девет метра беше успял да закопае много трупове и да излее много бетон. Опита се да си спомни колко души е заровил тук.

Твърде много, за да ги преброи.

Още един нямаше да промени нищо.

А съществуваше и къщата в Порт Лоунли. Доул не беше проверил пода на мазето. Всеки, който се изпречеше на пътя на Дарил в Порт Лоунли или Бей Сити, свършваше в мазето. Не бяха много, половин дузина. Не като в Бостън. Първия си бетонен под завърши преди четири години. В някои от другите къщи все още имаше място обаче. В къщата в Ню Йорк. В Остин. В Орландо. В Уайоминг. Във втората му къща в Лос Анджелис. Във Вашингтон. Във Финикс. В Хюстън. А сега и в новата къща в Медина.

В къщата в Медина имаше много място. Новата му покупка. За пет милиона. Скромна цена за градчето, сред чиито жители бяха Бил Гейтс и Джеф Безос. Медина беше малък и сигурен милионерски рай с изглед към залива на Сиатъл. Дарил нямаше търпение да се нанесе там.

— Изникна нещо друго. Трябва отново да обсъдим тази история. Не ме интересува колко пъти сте я разказали. Разкажете ми пак за Джей О. Льобо, иначе, Бог ми е свидетел, няма да излезете от тази килия. Доул е изчезнал. Нямам време за глупости.

Пол забеляза слюнката в ъгълчето на устата на Блох. Само след секунда тя щеше да се метне през масата в стаята за разпит и да го стисне за гърлото. Пол беше прекарал двайсет и четири часа в ареста, изправиха го пред съда и го обвиниха в опит за убийство. Предстоеше да го откарат обратно в Порт Лоунли, когато Блох се появи в ареста и го осведоми, че трябва да поговорят във връзка с нова информация. Пол не виждаше смисъл да премълчава нищо. Съзнаваше, че трябва да сътрудничи.

— Ще ви кажа. Не искам да пострадат още хора — отговори Пол.

Отново ѝ разказа истинската история. Същата като преди. Не пропусна никакви подробности.

— Всеки, на когото съм се доверил за Льобо, е бил убит. Трябва да спасите Марая. Откъснете я от Дарил.

Блох прехапа устна. Доул беше отишъл при Марая предишната вечер. А още не можеше да го намери.

— Къде да го търсим? Какви други имоти притежава? — попита Блох.

— Не знам. Къщата в Порт Лоунли, преди имаше апартамент в Манхатан, но го продаде. Наистина не знам дали има жилища другаде.

Блох се изправи, без да продума, и излезе от стаята.

Същата сутрин към Пол бяха отправени нови обвинения в Порт Лоунли. Този път Джоузефин Шнайдър му беше уредила адвокат, който поиска освобождаването му под гаранция. Прокурорът възрази срещу гаранцията, а старият съдия я определи в размер на десет милиона долара. Трябваше да бъде внесена една десета от сумата. Имаше и условия. Пол не можеше да остане в Порт Лоунли, а трябваше да си намери жилище извън очертанията на града. И да не влиза във връзка със съпругата си Марая Купър. Както и с евентуални свидетели или лица, свързани с актуално полицейско разследване, по-конкретно Дарил Оукс. Адвокатът, уреден от Шнайдър, каза:

— Клиентът ми ще внесе гаранцията днес следобед. Съдът ще я получи колкото се може по-скоро.

И наистина, след изслушването адвокатът осведоми Пол, че Джоузефин е внесла един милион долара за гаранцията, и му поръча да ѝ звънне. Пол се обади на Джоузефин от платен телефон в зоната за арестанти на съда в Порт Лоунли.

— Звъня през половин час. Добре ли си?

— Добре съм. Боже, Джоузефин, не знаех, че имаш толкова пари. Не мога да ти опиша какво означава това за мен. Много ти благодаря, че ме измъкваш. Единственият проблем е, че не мога да остана тук. Трябва ми хотел — обясни Пол.

— Ще поговорим за това след малко. Радвам се да чуя гласа ти. Трябваше да ми се обадиш. Не съм те чувала след Кайманите.

— Трябваше да остана сам за известно време. Оценявам помощта ти. Никак не ми се иска да те моля…

— Не ставай глупав, скъпи. Аз съм за това. Като излезеш, иди в бюрото на „Уестърн Юниън“ на няколко пресечки от съда. Чакат те десет хиляди. Пари за път. На летището в Бей Сити те очаква и самолетен билет. Извинявай, направих го на своя глава. Намерих къде да отседнеш. Ще можеш и да си отпочинеш. Да обмислиш нещата.