Стив Кавана - Фантом

Пистолетът тутакси се озова в ръката му. Льобо скочи на крака, отдръпна се в другия край на стаята, където имаше врата. Вдигна оръжието.

Зад Пол се чуха стъпки. Тичащи крака. Приближаваха откъм коридора.

— Полиция, хвърли оръжието! — нареди Блох, която влезе в стаята с протегнати ръце, готова да стреля с глока си.

В този момент Джоузефин се изви настрани, удари с юмрук Пол в слабините и му се отскубна. Той усети как мъчителната болка залива като вълна корема му и изсмуква всичкия въздух от дробовете му.

Не видя какво се случи след това. Свлече се на пода. Отекнаха два изстрела. Блох неочаквано се оказа на пода до него, прикри се зад едното канапе. Във въздуха се разлетя прах, когато над главите им проехтяха изстрели и куршумите се забиха в мазилката на стената отзад.

Залпът секна, Блох стъпи на крака зад канапето, изправи се с насочен пистолет и стреля веднъж, преди следващият залп да я помете назад. Блъсна се в стената, строполи се на пода и главата ѝ клюмна настрани.

Пол забеляза, че коженото ѝ яке се е разпорило — като раздрано от див звяр. Пистолетът падна от ръката ѝ на пода.

От отсрещната страна на стаята Пол чу стон и рухването на нечие тяло. Блох явно беше улучила Льобо с последния изстрел. Пол запълзя към пистолета ѝ, но някой го стисна за глезена и нещо тежко го удари отзад. Той падна и Джоузефин се метна отгоре му. Високо над главата си беше вдигнала тежка стъклена ваза.

Целеше се в лицето на Пол.

В следващия миг тя изви гръб с разкривено от ярост лице.

И тогава Пол чу още един изстрел. Нещо влажно го перна през лицето. Той отвори очи и видя как вазата полита назад, над главата на Джоузефин. Лицето ѝ стана безизразно, в гърдите ѝ зейна огромна рана. Тя забели очи, отпусна се тежко встрани от него и на нейно място пред очите на Пол изникна Марая.

Държеше пистолет, насочен към мястото, заемано допреди малко от Джоузефин. Само че не беше възможно да е Марая.

Марая беше мъртва. Блох му каза, че се е самоубила. А ето я тук. Облечена с джинси и черно яке. С боядисана черна коса. Тя погледна към Блох, после кимна на Пол. Той се помъчи да седне, но остра болка в гърдите го прикова долу. Погледна към гърдите си, положи длан отгоре и напипа кръв. Куршумът беше пронизал Джоузефин и го беше улучил в гърдите.

Марая беше взела пистолета от Блох, докато чакаха отзад. Бяха кацнали в Сиатъл с по-ранен полет. Бяха наели кола и бяха изчакали Пол да пристигне с Джоузефин. Марая имаше доверие на Блох. Само тя знаеше, че е още жива и че е инсценирала самоубийството си в хотелската стая с Дарил.

Къщата имаше просторна градина и двете с лекота се бяха прехвърлили през оградата. Блох завари задната врата отключена и заедно с Марая тихо се промъкна вътре. Най-голям риск поемаше Пол. Блох беше свестен човек. Марая беше сигурна. Доул беше мъртъв — в това също нямаше съмнение. Льобо беше смъртоносен. Тя трябваше да сложи край. И Блох се беше съгласила.

Нещата вече се подреждаха за Марая.

Тя застана на прага на дневната с пистолет в ръка и видя как Блох стреля два пъти в гърдите на Льобо. Чу как тялото тупна в другия край на стаята. Льобо беше улучен. Видя и как Пол пълзи към оръжието, как Джоузефин го удря в гръб с вазата и как после се мята върху него, когато той се обръща. Канеше се да го убие и когато вдигна вазата над главата си, Марая я застреля, без да се замисля.

В този момент Пол я зърна, изуми се, зашемети се. Не можеше да повярва. А тя видя раната на гърдите му. Куршумът беше пронизал Джоузефин и беше улучил Пол. Марая не искаше това. Беше злощастна случайност. Помъчи се да потисне паниката и вината си, но осъзна, че не може да помръдне, че сигурно ще е следващата с куршум в тялото. Льобо все още беше в тази стая.

Пристъпи вътре, обърна се и видя Льобо проснат на пода, мъчеше се да изпълзи навън през задната врата. Кръвта върху килима беше гъста и тъмна. Беше изпуснал пистолета си и Марая разбра, че изстрелът на Блох го е ранил сериозно.

— Дарил, любов моя — повика го тя.

Льобо спря и се обърна, изцъклен панически. Лицето му беше плувнало в пот. Костюмът му беше окървавен. Куршумът го беше уцелил в корема.

— Ти си мъртва — каза той. — И аз ли съм мъртъв?

Имаше глуповато изражение. Трепереше от паника.

Марая вдигна пистолета и го насочи към него.

— Когато дойдох на себе си в болницата, ми съобщиха, че имам васкулит. Още отпреди. Възпаление на вените. Изплашила съм лекарите, защото не напипвали пулс. Знаех, че ако се престоря на мъртва, ще успея да заблудя и теб. И успях, негоднико.