Стив Кавана - Фантом

Десет минути по-късно Дарън чу как водата се разплиска и покапа по плочките на пода. Марта ставаше от ваната — твърде рано. Влезе в спалнята зад гърба му. Той се извърна и видя облак пара от банята. Беше облечена с бял халат. Мокра, косата ѝ изглеждаше още по-черна. Сега, след като беше махнала червилото си, бледото ѝ лице подчертаваше силно цвета на косата — лилия в контраст с черна роза.

И двете бяха красиви.

— Да сипя вино, нали? — попита Марта.

— Извинявай, забравих — отговори Дарън.

В апартамента имаше добре зареден бар, скрит с шкафче. Тя избра бутилка риоха и взе две чаши. От едно чекмедже извади тирбушон и с малкото ножче отстрани сряза фолиото над тапата. После отвори бутилката и я остави върху шкафа да подиша.

Дарън отново погледна към лаптопа си и запази файла. И в този момент усети докосването на Марта по рамото си.

— Над какво работиш? — попита тя.

Той стана, завъртя стола и каза:

— Седни и ще ти дам да прочетеш.

Марта се върна при шкафчето, наля вино в две чаши и даде едната на Дарън. Седна на стола със своята чаша в ръка и Дарън внимателно я завъртя с лице към екрана. Докато Марта четеше, Дарън стоеше отстрани и наблюдаваше изражението ѝ.

Очите ѝ следяха текста. Той виждаше как светлият правоъгълник на екрана се отразява в големия черен ирис на лявото ѝ око, как извитата повърхност разкривява образа и го извива чудато.

Мускулчета по челото ѝ потрепнаха, когато прочете третия ред. Очите ѝ продължиха да се плъзгат по екрана — и настрани, и вертикално.

Марта се разтресе. Дарън взе чашата от ръката ѝ без никаква съпротива и я остави върху масата.

В очите ѝ бликнаха сълзи. Устните ѝ затрепериха. Четеше описанието на собственото си убийство.

И после изведнъж я обзе шок. Ръцете ѝ се стрелнаха към лицето, тялото ѝ пое огромна глътка въздух — инстинктивна реакция, целяща да подготви мускулите за бягство.

Ала бягство нямаше да има. Тя не можеше да помръдне.

— Ти си Льобо — прошепна Марта.

Дарън пристъпи зад нея, обхвана тялото ѝ с ръце и я вдигна във въздуха.

— Трябваше да те довърша в Порт Лоунли — каза той.

Тръгна заднешком, а Марта зарита с крака и ръцете ѝ се мъчеха да му се отскубнат. Дарън я облегна на хълбока си, но вече стискаше кръста ѝ с една ръка. С другата отвори докрай плъзгащата се стъклена врата към балкона.

Тя почти му се отскубна, но той отново я хвана. И двете му ръце обгърнаха кръста ѝ и я вдигнаха високо.

Дарън направи две крачки към балкона, надигна се, завъртя се и хвърли Марта през парапета. Видя как ръцете ѝ се разпериха, чу писъка ѝ.

Не изчака тялото да падне на земята. Писъците и клаксоните на колите долу му стигаха.

Върна се отново в стаята, затвори лаптопа и го прибра в чантата си. Мобилният на Марта стърчеше от чантата ѝ на пода на банята. Дарън написа имейл до шериф Коул, с който го осведомяваше, че мисълта за съдебен процес ѝ е непосилна. Че не може да се изправи пред съпруга си Пол. Било прекалено. Благодари му за онова, което е направил за нея, и го увери, че не бива да се чувства виновен заради онова, което тя се канела да направи. Било ѝ дошло до гуша. Дарил изпрати имейла и напусна хотела.

Дарил престана да пише и се надигна от лаптопа. Приближи се до вратата на балкона и я отвори.

Време беше Марая да излезе и да изпие чаша вино.

Марая слушаше ритмичното шуртене на водата във ваната и се взираше в огледалото над мивката. Застанала пред нея по бельо, тя внимателно свали грима си с тампонче. Изхвърли го в кошчето и докато си вземаше второ тампонче от пакета, огледа рафта за тоалетни принадлежности зад мивката. Стори ѝ се доста празен. Бяха останали само нейната четка за зъби, нейната паста и козметичните тампони. Отначало не отдаде голямо значение на този факт, но после се вгледа по-внимателно. Явно Дарил беше прибрал четката си за зъби. Марая надникна в кошчето и видя пластмасовата му самобръсначка.

Трябваше да останат в хотела поне още седмица. Защо той си беше прибрал нещата?

Споходи я мимолетен образ. Паспортът. Паспортът на Пол. Върху кухненския плот. Мирисът на боя стана по-силен. Едва не я задави. А бояджиите не бяха влизали в стаята им. Нищо в банята не беше пребоядисано, но въпреки това усещаше миризмата.

Марая затвори очи. И тогава видя Дарил прав с бял найлонов гащеризон. Очите му бяха мъртви.

Коленете ѝ изведнъж се подкосиха и тя се вкопчи в мивката, за да не изгуби равновесие.

Какво ми става, по дяволите, запита се тя и стисна главата си с ръце, сякаш за да не допусне черепът ѝ да се разцепи.