Стив Кавана - Фантом

— Не. И стоя зад това решение. Засега всички улики сочат към Купър. Марая ще получи някакви пари. Допускам, че Дарил ще се позавърти край нея заради парите.

Блох кимна.

— Готова ли си? — попита Доул.

Тя отново кимна, изсумтя и плъзна палец по носа си като боксьор.

— Добре тогава — каза той.

Блох отвори вратата и я задържа да мине Доул, който взе кашона и го внесе вътре. Влязоха в тясна стая с маса и столове, завинтени за пода. По средата на масата стърчеше стоманена халка. Пол Купър седеше на стол, а белезниците на ръцете му бяха закопчани за халката. Един от служителите на лосанджелиското управление вече беше поставил дигитална видеокамера в ъгъла, която беше настроена и подготвена да заснеме разпита.

Доул остави кашона на пода и се настани на един от столовете срещу Пол. Блох седна до него. Столът до Пол остана празен. Той каза, че не му трябва адвокат. Единственото му желание беше да се махне от тук.

Блох обясни, че ще записва разпита. Стана и включи дигиталната камера. Доул напомни на Пол, че вече са му прочетени правата.

Въпросите бяха старателно подготвени, редактирани и преписани на чисто.

— Господин Купър, обяснили сме ви какви права имате и защо сте тук. Да минем направо на въпроса. Ще ни кажете ли защо сте се опитали да убиете съпругата си?

— Не съм нападал жена си — отговори Пол. — Не съм го направил аз.

Колкото и подготвени да бяха за разпита, Доул се изненада от поведението на Купър, който беше видимо уплашен. Несъмнено. Беше арестуван за няколко сериозни престъпления — включително по две обвинения в опит за убийство и едно в планиране на убийство. Доул можеше да добави още обвинения, но засега ги държеше в тайна. Обвинението в планиране на убийство и това за втория опит за убийство сигурно щяха да се сведат просто до незаконно притежание на оръжие — предположенията му произтичаха от случилото се след възпоменателната церемония. Дори е оглед на всички обстоятелства обаче и на естествената тревога на Купър след ареста му нещо в начина, по който говореше той, озадачаваше Доул. Този човек беше напълно убеден в правотата на думите си.

Той беше имал повече време от Доул и Блох да се подготви за този разпит. Доул допускаше, че дори е репетирал този момент. Напълно естествено при създалото се положение. Знаеше, че и Блох усеща същото, но ще сподели преценката си след разпита. Нямаше да допусне заподозреният да я смути толкова лесно и на толкова начален етап.

— Разполагаме с много улики, които ви свързват с нападението над съпругата ви, господин Купър. Най-добре би било да не губите времето на всички. Имали сте основателна причина да нападнете Марая, нали? Е, сега е моментът да ни разкажете — подкани го Блох.

— Казах ви, не съм я нападал. Бил е Дарил Оукс.

— Защо мислите, че е той?

Мълчание. Никакъв отговор. Купър си пое дъх, прикова погледа на Блох за три секунди, после извърна глава и въздъхна дълго и измъчено.

Този човек има да ни казва нещо, но няма да го направи или е убеден, че не може, помисли си Доул.

Или подмамваше Блох в капан.

— Както знаете, господин Купър, при разследване на престъпление трябва да разглеждаме внимателно уликите. Те ни водят. Би трябвало да сте наясно. Проучвали сте този въпрос за книгите си. Нали пишете за убийства и разследващи полицаи?

Той се поизправи на стола си и отговори:

— Какво общо имат книгите ми? Не трябва ли да говорим за Льобо?

Думите му бяха като удар в слабините за Блох и Доул. Но те не го показаха. Заподозрените често казват неочаквани неща по време на разпитите. Двамата трябваше само да се придържат към първоначалния си план, поне засега. По-късно щяха да разполагат с предостатъчно време за глупашките му извинения.

— Ние задаваме въпросите в тази стая, господин Купър — сряза го Блох. Не че искаше да е нападателна. Целта на първите въпроси беше да разклатят Купър, да го накарат да омекне преди няколко навременни внезапни удара. — Наистина ли искате да играем така? Знаем, че вие сте нападнали Марая. Кажете ни защо и няма да се налага да минаваме през това. Положението ви в съда ще се подобри, ако признаете сега — каза тя.

— Не съм аз. Просто я попитайте — отговори Купър.

Блох и Доул се спогледаха. Беше време да запретнат ръкави. Доул ѝ подаде първата улика. Картонена кутия.

Дълга около трийсет и пет сантиметра и широка дванайсет. Едната стена на кутията беше от прозрачна пластмаса. Вътре имаше чук. По дръжката и главата му още се виждаха тъмни петна от кръв. Бяха засъхнали и хванали коричка.