Стив Кавана - Фантом

Психотерапията ѝ приключи след първия сеанс. Беше твърде болезнено. Твърде рано, за да осмисли нещата. Терапевтът разговаря с нея за мозъчната травма и за влиянието ѝ върху съзнанието на Марая. Обясни ѝ, че преживяното от нея е било като обгарянето на повърхността на гъба. Пламъците увреждат гъбата, отварят дупки на мястото на мехурите с въздух, а на други места спояват тъканта. Обясни ѝ, че понякога може да се натъква на празнини в паметта си и че поради травмата мозъкът ѝ може да се опита да запълни тези празнини. С фалшиви спомени, така ги нарече. Пренасочване. Марая изпитваше пронизваща болка, докато терапевтът ѝ говореше, затова го сряза да млъкне, по дяволите.

Той заключи, че не е готова за психотерапия. Още не.

Марая не се интересуваше от нищо друго освен от физиотерапията. От психолозите я заболяваха зъбите дори. Не обърна внимание и на невролога. Казваше се Брайън. В повечето отношения ѝ допадаше. Беше висок и атлетичен. Слаб, мускулест и с дълги крайници. Винаги носеше жълта вратовръзка, толкова ярка и безвкусна, че направо щяха да ѝ изхвърчат очите. Ето това не ѝ допадаше много. Показа на Марая компютърна снимка на мозъка ѝ. Изображенията от скенера я плашеха. Не можеше да ги гледа. Брайън обясни, че той и колегите му трябвало да направят някои изследвания. Марая реши, че повечето от тях са глупави или с глупави названия. Уисконсинският тест с подреждане на карти или нещо такова, при който ѝ показваха карти и искаха от нея да ги съчетава. Не беше като онази игра, която си спомняше, че е играла с майка си. Тези карти не си подхождаха, някои от тях изобщо. После пък трябваше да гледа примигващи светлини, докато преценяват реакцията на очите ѝ. Направиха ѝ още снимки на скенер, а следващата седмица — и други изследвания. Едно от тях включваше игра на хазарт. Това ѝ хареса.

Третата ѝ среща с Брайън я отегчи. Пък и той пак носеше онази вратовръзка. Марая чуваше думите му само откъслечно.

— Травма на фронталния лоб… промени в поведението… увредена памет… невъздържаност… поемане на риск… импулсивност… умора при концентрация…

А през цялото време на Марая ѝ идваше да сграбчи Брайън, да го изчука на стола му и после да го удуши с противната му неоновожълта вратовръзка. Не го направи. Брайън я възпря, когато се опита да сграбчи вратовръзката му.

Изписаха Марая от болницата, но тя не искаше да се връща в къщата. Отиде на хотел в Бей Сити. Предплати за цяла седмица. Още не беше готова да се занимава с чистене и готвене. Всъщност и не искаше. Шерифът се отнесе добре с нея. Обаждаше ѝ се, често я посещаваше в болницата. А след като я изписаха, редовно ѝ изпращаше имейли. Тя винаги му отговаряше. Трябваше да го запази на своя страна. Да, беше убедена, че Пол се е опитал да я убие. Така и не каза на Доул, че е планирала да изнудва Пол.

На третата нощ от престоя ѝ в хотела я потърсиха по телефона. Дарил. Зарадва се, когато чу гласа му. Подейства ѝ успокоително. Сякаш беше обляла със студена вода изморените си стъпала след дълга разходка в града.

Дарил поиска да се срещнат. Тя му каза да дойде в хотела и на следващата вечер той наистина пристигна. Марая отвори вратата, сложи ръка върху устните му и го отведе в леглото си. След това разговаряха и тя отговори на всичките му въпроси.

Не, не беше казала на полицията за плановете им да отправят предизвикателство към Пол.

Да, от полицията я уверявали, че според тях Пол наистина е писателят, известен с псевдонима Джей О. Льобо. Шериф Доул ѝ обяснил всичко най-подробно при последното си посещение в болницата. Тогава, докато двамата седяха в градината, Доул ѝ бе казал, че макар всички да мислят Пол за мъртъв, той не е убеден, че е така. Щели да организират възпоменателна церемония за Льобо и Доул силно се надявал Пол да се появи там. Издателите канели Марая и макар да не ѝ се искаше да отдаде почит на мъжа, който се беше опитал да я убие, прецени, че е важно да изгради някакви взаимоотношения с издателите. Искали да се договорят с нея за авторските права. Предстояло ѝ да забогатее. Щели да ѝ дадат допълнителна охрана, специално за нея.

Доул я предупредил да му се обади незабавно, ако Пол се свърже с нея. Шерифът попроучил Джей О. Льобо и онова, което намерил, никак не му допадало. Съпругът ѝ бил много опасен човек и най-вероятно бил отговорен за смъртта на доста хора, включително на млада жена на име Линдзи. Въпреки спокойната градина, ромоленето на водата от фонтана и уханието на рози край нея Марая се бе уплашила.