Стив Бери - Александрийската връзка

— Май иска да погледне в библиотеката пръв.

— Е, това вече е грубо. Тръгваме ли?

Пистолетът на Сейбър бе опрян в тила на Пазителя. Минаха покрай няколко сгради и се насочиха навътре в комплекса до място, където сътвореното от човека се сливаше с природата. До скалата се гушеше скромна църква, варосана в светложълто. Вътрешността бе естествено осветена и богато украсена с икони, триптихи и фрески. Сребърни и златни полилеи висяха над красивата мозайка на пода. Този разкош рязко контрастираше със скромната обстановка отвън.

— Това не е библиотека — извика той.

До олтара се появи друг мъж. Той също беше с маслинена кожа, но беше нисък, с пепелявобяла коса. И беше по-възрастен. На около седемдесет.

— Добре дошли — каза човекът. — Аз съм Библиотекарят.

— Вие ли отговаряте за библиотеката?

— На мен се пада тази чест.

— Искам да я видя.

— За да го направите, ще трябва да пуснете човека, когото държите.

Сейбър блъсна Пазителя.

— Добре. — Той насочи пистолета си към Библиотекаря. — Тогава вие ме заведете там.

— Разбира се.

Малоун и Пам влязоха в църквата. По двата реда монолитни гранитни колони, боядисани в бяло, с позлатени капители, имаше изображения на пророците от Стария завет и апостолите на Новия завет. На дясната стена имаше фреска на Мойсей, който приемаше Божиите заповеди пред горящия къпинов храст. Мощехранителници, подноси за хостия, чаши за причастия и кръстове бяха наредени в шкафове със стъклени витрини.

Нямаше и следа от Макколъм и младежа със сламената шапка. В ниша от дясната страна на Малоун бяха поставени две бронзови клетки. В едната имаше стотици пясъчни на цвят черепи, струпани един върху друг в призрачна купчина. В другата имаше стряскаща купчина кости.

— Дали не са на Пазители? — попита Пам.

— Сигурно.

Нещо в огрения от слънцето неф привлече вниманието му. Вътре нямаше пейки. Зачуди се дали църквата не е православна. Не можеше да разбере по украсата, която представляваше еклектична смесица от множество религии.

Той прекоси покрития с мозайка под до нишата в отсрещната стена.

Върху каменна пейка, под прозореца с цветно стъкло, беше поставен скелет, облечен в извезана пурпурна роба с качулка. Беше седнал, с леко наведена встрани глава. Сякаш се учудваше на нещо. Пръстите му, по които бяха останали следи от изсъхнала плът и нокти, стискаха молитвена броеница и жезъл. В гранита под него бяха издълбани три думи:

CVSTOS RERVM PRVDENTIA

— Благоразумието е пазител на нещата — преведе той, но гръцкият му беше доста добър и знаеше, че първата дума може да означава също и „мъдрост“. И в двата случая посланието беше ясно.

Шумът от отваряне и затваряне на врата долетя откъм богато украсения иконостас в предната част на църквата. Стиснал здраво пистолета, Малоун мина бързо през резбования портал. На отсрещната стена имаше само една врата.

Той се приближи. Дъските бяха от кедрово дърво и върху тях бяха изписани думите от Псалом 117:

Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.

Хвана въжето, което служеше за дръжка, и го дръпна. Вратата изскърца и се отвори. Забеляза, че към архаичната конструкция бе прибавено и едно модерно приспособление — в отсрещната стена се врязваше електрическо резе. Към пантата се извиваше жица и се губеше в дупка, издълбана в камъка.

Пам също я забеляза.

— Доста странно — каза тя.

Той беше на същото мнение, но когато погледна от вътрешната страна, се обърка още повече.

Мериленд

Стефани скочи от хеликоптера, който ги беше върнал в Кемп Дейвид. Даниълс ги чакаше на площадката за кацане. Стефани решително се отправи към него, а хеликоптерът се извиси в утринното небе и изчезна зад върховете на дърветата.

— Макар и президент на Съединените американски щати — започна тя с рязък тон, — вие всъщност сте жалък негодник. Изпратихте ни там, въпреки че знаехте, че ще ни нападнат.

— Откъде бих могъл да знам? — попита той с недоумяващо изражение.

— Значи хеликоптерът и стрелецът случайно се оказаха наблизо? — намеси се Касиопея.

Президентът направи жест с ръка.

— Хайде да се поразходим.

Тръгнаха по една широка пътека. Трима агенти на тайните служби ги следваха на десетина метра разстояние.

— Разкажете ми какво се случи — каза Даниълс.

Стефани опита да се успокои и си припомни сутринта:

— Дейли смяташе, че някой планира да ви убие. — Стори й се странно да говори за него в минало време.