Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

Тя слушаше дърдоренето му, докато накрая загуби търпение.

— Колко дълго е престоял в пръстта? — попита тя.

— Трудно е да се каже — отвърна геологът и зае поза на учен. — Няма да е било дълго.

— Колко дълго време е „недълго“ в геологията? — попита Елинборг. — Хиляда години? Десет?

Геологът я погледна.

— Трудно е да се каже — повтори той.

— С други думи, трудно е да се каже каквото и да било?

Геологът отново погледна Елинборг и се усмихна.

— Извинявай! Бях се замислил. Какво искаш да знаеш?

— Колко време?

— А?

— Е лежал той тук — изпъшка Елинборг.

— Бих предположил някъде между петдесет и седемдесет години. Трябва да направя някои по-подробни изследвания, но това е първото, които ми хрумва. Плътността на почвата… Във всички случаи е изключено това да се окаже заселник или някоя езическа могила.

— Това го знаем — каза Елинборг, — има остатъци от дрехи…

— Зелената линия тук — продължи геологът и посочи зеленикавия пласт почва най-отдолу в стената на изкопа, — това е глина от ледниковата епоха. Тези линии, които се появяват периодично — добави той и посочи по-нагоре в почвата, — са пластове от вулканична пепел. Тази най-горе е от края на петнайсети век. Това е най-плътният вулканичен пласт в областта на Рейкявик от времето след „поемането на земята“ [13] С това понятие се определя периодът от 874 г. (заселването на Инголвур Артнарсон в Исландия) до 930 г., когато е основан Алтингът — Народното събрание в Исландия, и с това се слага началото на държавността. Алтингът е най-старият работещ парламент в света. . А тук са по-стари слоеве, от изригванията на Хекла [14] Хекла е най-големият действащ и до днес вулкан в Исландия. Името означава „наметало, расо“ и се свързва със снежната шапка на планината, която се задържа целогодишно. Вулканът е висок 1491 м и има регистрирани над 18 големи изригвания през последното хилядолетие. Честотата на изригване е на около 50 години и най-дългата като време ерупция е продължила над 2 години. В средата на XX в. изригването на Хекла е било толкова мощно, че се образувал стълб от вулканична пепел, висок 30 километра. През средните векове Хекла добива митична слава в Европа — смятало се, че това били дверите на Ада, а в шума от недрата на вулкана чували стоновете на прокълнатите души. и Катла [15] Един от големите действащи вулкани в Исландия, намиращ се под ледника Мирдалсйокутл. Двайсет големи изригвания са документирани между 930 г. и 1918 г. с интензитет 4–6 степен (максималната степен е 8). . Тук пък вече сме се върнали много хиляди години назад във времето. Разстоянието до ниския твърд пласт е малко, както виждаш ето тук — каза той и посочи към голямата скала в изкопа. — Това е Рейкявикският долерит [16] Твърда скала с вулканичен произход, подобна на базалт, но съдържа кристали, което показва, че е изстивала по-бавно от базалта. Образувала се е през терциерната епоха, преди около 60 милиона години. , който обхваща цялата местност около града.

— В сравнение с цялата тая история гробът е бил изкопан преди една милионна от секундата.

Археолозите приключиха работа към девет и половина и Скарпхедин съобщи на Ерлендур, че ще се върнат отново рано на другия ден. Не бяха открили нищо интересно в пръстта, тъкмо започваха да свалят растителния пласт. По телевизията даваха Ерлендур и хората му на дъното на изкопа, а един от каналите показа как репортерът се опитва да вземе интервю от Ерлендур, но полицаят го спира с жест и се отдалечава.

Кварталът отново потъна в тишина. Ударите от чук бяха замлъкнали. Хората, които работеха по недовършените си къщи, си бяха тръгнали. Живеещите в квартала се приготвяха за сън. Детските крясъци вече не се чуваха. Една патрулна кола с двама полицаи остана да пази мястото през нощта. Елинборг и Сигурдур Оли се прибраха по домовете си. Експертите на полицията, които помагаха на археолозите, също се разотидоха. Ерлендур беше разговарял с майката на Тоти и със самия Тоти за костите, които момчето бе намерило. То беше много развълнувано от оказаното му внимание.

— Ама че късмет! — изпъшка майка му. — Синът ми да намери човешки скелет в земята!

— Това е най-готиният ми рожден ден! — каза Тоти на Ерлендур. — Ever! [17] (Който съм имал) изобщо, откакто се помня! (от англ.) — Б. пр.

Младият студент по медицина също се бе прибрал вкъщи заедно с малкия си брат. Ерлендур и Сигурдур Оли бяха приказвали с него набързо по повод намирането на костите. Той им обясни как е наблюдавал детето в къщата на рождения ден и не обърнал веднага внимание на костта, която то дъвчело. Но после погледнал по-внимателно и се оказало, че това било част от ребро.