Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

Елинборг беше на неопределена възраст, някъде между четиресетте и петдесетте, едро сложена, без да е дебела, и голяма любителка на добрата храна. Беше разведена и имаше четири деца, едно от които приемно, но то вече се бе изнесло от къщи. Бе се омъжила повторно за един автомонтьор, който я обичаше като че ли най-вече заради уменията ѝ да приготвя вкусна храна, и живееше с него и трите си деца в малка еднофамилна къща в „Граварвогур“ [8] Най-големият новозастроен квартал на Рейкявик, намира се в посока изток към Мосфелсбайр. Изграждането на квартала започва през 1980 г. и в голямата си част е завършен в началото на 90-те години. Кварталът има 14 подрайона. Името „Граварвогур“ произлиза от някогашно стопанство, което се е казвало Gröf (Грьов, „гроб, могила“) и означава „Заливчето при могилата“. . Имаше диплома за геолог, но никога не беше упражнявала специалността си. Започна да работи в полицията на Рейкявик по заместване за през лятото, временно, но хареса полицейската работа и остана. Беше една от малкото жени сред разследващите полицаи.

Сигурдур Оли правеше страхотен секс със своята приятелка Бергтора, когато пейджърът му започна да пиука. Беше закачен на колана на панталона му, а той се валяше на пода в кухнята — оттам се разнасяше непоносимото пиукане. Оли знаеше, че то няма да спре, докато не се измъкне от леглото и не отиде да изключи пейджъра. Беше излязъл рано от работа. Бергтора се бе прибрала преди него и го посрещна с гореща страстна целувка. След едното идва и другото, та той заряза панталона си в кухнята, издърпа кабела на телефона и изключи мобилния. Но беше забравил пейджъра.

Сигурдур Оли изпъшка тежко и погледна нагоре към Бергтора, която седеше върху му разкрачена. Беше потен и зачервен. По изражението ѝ разбра, че все още не е готова да го пусне. И наистина, тя притвори очи, легна върху него и започна бавно и равномерно да върти таза си, докато оргазмът ѝ премина и всеки мускул на тялото ѝ се отпусна.

Самият Сигурдур Оли трябваше да изчака по-добри времена, в неговия живот пейджърът имаше предимство.

Измъкна се изпод Бергтора, която безсилно отпусна глава върху възглавницата.

Ерлендур седеше в ресторант „Скулакафи“ и ядеше осолено месо. Понякога се хранеше там, защото „Скулакафи“ беше единственото място в Рейкявик, където се предлагаше исландска традиционна храна, каквато Ерлендур би си приготвил сам, ако решеше да се отдаде на досадно готвене. Обзавеждането също му харесваше — стените бяха облицовани с кафяви занемарени плоскости, имаше стари кухненски столове, някои с разкъсана изкуствена дамаска, изпод която се показваше дунапренът, линолеумът на пода се бе прокъсал от обущата на шофьори на камиони и таксита, на кранисти, занаятчии и работници. Ерлендур седеше сам на една странична маса, навел лице над тлъстото осолено месо с варени картофи, зелен грах и бяла ряпа, заляна с подсладен сос.

Обедните клиенти се бяха разотишли отдавна, но готвачът се съгласи да приготви месото и да обслужи клиента. Ерлендур си отряза голямо парче мръвка, сложи отгоре му картоф и ряпа и намаза цялото това великолепие с млечен сос. След което то изчезна в гладната му паст.

Тъкмо отново бе заредил вилицата и бе зинал срещу ѝ, когато зазвъня мобилният телефон, който лежеше до чинията. Ерлендур спря движението на вилицата във въздуха и за миг се загледа в телефона. Погледна препълнената вилица, после пак телефона и накрая остави със съжаление прибора за хранене.

— Абе защо не ме оставяте на мира? — попита той, още преди Сигурдур Оли да каже каквото и да било.

— Намерени са кости в „Тузалдаркверви“ — рече Сигурдур Оли. — С Елинборг пътуваме натам.

— Какви кости?

— Не знам. Елинборг ми се обади и пътувам нататък. Вече предупредих техническия отдел.

— Ама аз ям бе — сподели с мек глас Ерлендур.

Сигурдур Оли замалко да каже какво пък той беше правил, но се овладя навреме.

— Ще се видим горе — каза. — Това е по пътя към Рейнисватн, под водните резервоари от северната страна. Не е далеч от шосе „Запад“.

— Какво е „тузьолд“ [9] Съставна дума от „туз“ — „хиляда“, и „йолд“ — „век“. За „Тузалдаркверви“ — „Квартал на хилядолетието“, виж бел. 2. — Б. пр. ?

— Моля? — не разбра Сигурдур Оли, все още ядосан, че не го бяха оставили да си свърши работата с Бергтора.

— Не са ли хиляда века? Или един век е хиляда години? Що за век е това? Не се ли състоеше векът от сто години? Какво всъщност означава тази дума? „Тузьолд“?