Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

Като видяха, че майката се кара на рожденика, момчетата се умълчаха. А когато тя го забута пред себе си със сурово изражение на лицето и малката му сестра в ръце, те се спогледаха и крадешком ги последваха.

Бяха в новия квартал до пътя за езерото Рейнисватн [1] Езеро, в което може целогодишно да се лови риба срещу заплащане, намира се източно от Рейкявик, в местността Гравархолт. . В „Тузалдаркверви“ [2] Един от най-новите квартали на Големия Рейкявик. Застрояването започва през 2000 г. и всичките му улици носят имена от времето на приемането на християнството в Исландия през 1000 година. Първата част на думата, þúsaldar- (тузалдар-), е родителен падеж от þúsöld (тузьолд), което означава „хилядолетие“, т. е. името на квартала е „Кварталът на хилядолетието“. . Кварталът беше построен по склоновете на хълма в местността Гравархолт, а най-отгоре тържествено се извисяваха водните резервоари на Рейкявик, кафяво боядисани чудовища, които стърчаха подобно на някаква крепост над новите постройки. Улиците бяха прокарани по хълма от двете страни на резервоарите, покрай тях изникваха една след друга нови къщи, някои дори имаха и градинки с новоположени торфени чимове и малки дръвчета, които щяха да израснат и да осигурят сянка на собствениците си.

Цялото войнство тръгна след рожденика с бързи крачки на изток по горната улица, която минаваше най-близо до резервоарите. Там, навътре в полето, се нижеха новопостроени еднофамилни къщи, а в далечината на север и изток започваха вилните зони на жителите на Рейкявик. Както във всеки район в строеж, децата се чувстваха прекрасно тук около недовършените къщи — катереха се по скелетата и играеха на криеница в сенките на стените или се пързаляха по склоновете на изкопаните за основи ями и цамбуркаха във водата, която се събираше в тях.

Именно към един такъв ров поведе рожденикът Тоти непознатия мъж, майка си и цялата весела компания от празненството и посочи мястото, където бе намерил този странен бял камък, толкова лек и гладък, че бе решил да си го запази и го бе пъхнал в джоба си. Прекрасно помнеше къде бе открил ценната вещ и пръв скочи в рова. Без никакво колебание отиде до мястото, където камъкът бе лежал в сухата пръст. Майка му нареди на момчетата да стоят настрани и слезе в рова с помощта на непознатия мъж. Щом се приближиха, Тоти взе костта от нея и я положи на земята.

— Ето така стоеше — каза момчето, което все още си мислеше, че костта бе просто един интересен камък.

Беше петък, късният следобед, и никой не работеше на строежа. Бяха изградили две от стените на основите за къщата. Земните пластове се виждаха там, където още нямаше стени. Младият човек се приближи до страната на рова, където момчето каза, че е намерило костта, и внимателно започна да оглежда. Поразрови пръстта с пръсти и с ужас видя да се появява кост от горната част на ръка, заровена дълбоко в земята.

Майката погледна младежа, видя, че той се взира в нещо, проследи погледа му и съзря костта. Приближи се и ѝ се стори, че разпознава челюст с един или два зъба на нея.

Изплаши се, отново погледна младежа, след това дъщеря си и неволно започна да трие устата ѝ.

Не разбра какво става, преди да почувства болката в слепоочието си. Той я удари с юмрук в главата без никакво предупреждение, толкова изненадващо, че тя изобщо не осъзна какво ѝ се случва. Или може би не можеше да повярва, че я е ударил. Това беше първият удар и през следващите години щеше да се пита дали животът ѝ нямаше да бъде друг, ако още тогава си бе тръгнала.

Ако той би ѝ позволил това.

Не можеше да разбере защо я удари така изведнъж и го гледаше, потресена. Никога дотогава не я бяха удряли. Случи се три месеца след сватбата.

— Ти удари ли ме? — каза тя и сложи ръка върху слепоочието си.

— Да не мислиш, че не видях как го гледаш? — просъска той.

— Него? Кого…? Да нямаш предвид Снори? Гледала съм Снори?

— Да не мислиш, че не видях? Че не видях как го гледаше като разгонена!

Не познаваше тази му страна. И никога не го бе чувала да използва такива думи. „Като разгонена“! За какво говореше той? Беше разменила със Снори няколко думи на вратата на приземното жилище, за да му благодари, че ѝ е върнал някаква дреболия, която бе забравила на излизане от работа. Не го покани да влезе, защото мъжът ѝ целия ден беше в лошо настроение и бе казал, че не желае да го вижда. Снори пусна някаква шега по адрес на търговеца, при когото тя работеше като прислужница, засмяха се и се сбогуваха.