Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

Два месеца по-късно той ѝ направи предложение. Не беше никак романтично, не както беше чела по книгите. Бяха излизали няколко пъти вечер — разхождаха се в града или отиваха на кино да гледат Чаплин. Тя се смееше от сърце на „Хлапето“. По неговото лице не се мяркаше дори усмивка. Една вечер бяха излезли от киното и тя чакаше с него кораба за Кьоус, където той имаше някаква работа, когато я попита дали пък не трябвало да се оженят. Придърпа я към себе си.

— Искам да се оженим — рече.

Тя бе толкова поразена, че не си даде сметка в момента — чак по-късно, когато всичко бе свършило, ѝ стана ясно — че това не беше предложение, че той не я попита дали тя го желае.

„Искам да се оженим.“

Беше обмисляла възможността за брак. В крайна сметка връзката им бе стигнала до този етап. На малкото ѝ момиченце липсваше семейство. Самата тя искаше да има свое семейство. Да роди още деца. Не бяха много мъжете, проявили някакъв интерес към нея. Може би не беше кой знае колко добра партия — нисичка, по-скоро пълна, с грубовато лице, зъбите ѝ бяха леко изпъкнали напред, имаше малки отрудени ръце, които никога не стояха бездейни. Може би никога нямаше да получи по-добро предложение.

— Какво ще кажеш? — попита той.

Тя кимна с глава. Той я целуна, после се прегърнаха. Скоро след това направиха сватба в църквата в Мосфетл [5] Местност на 12 км източно от Рейкявик. Името означава „Планината с мъховете“ и от 1987 г. има статута на самостоятелен град с името Мосфелсбайр. . Церемонията беше скромна, освен тях двамата присъстваха неколцина негови приятели от Кьоус и две нейни приятелки от Рейкявик. След като ги венча, свещеникът ги покани на кафе. Тя го бе попитала за семейството му, но той не каза много за него, нямал братя и сестри, баща му бил починал, когато бил още малко дете, а майка му нямала средства да го гледа и го била дала за осиновяване. Пребивавал на различни места, докато се установил като работник в Кьоус. Той не попита за нейното семейство, изглежда, че не го интересуваше, изглежда, че миналото въобще не го интересуваше. Тя все пак му каза, че съдбите им били много подобни — и тя не знаела кои били родителите ѝ. Била приемно дете и отраснала при различни семейства в Рейкявик, докато не постъпила на работа при търговеца. Той поклати глава.

— Ще започнем всичко отначало — каза. — Ще забравим миналото!

Наеха си малко приземно жилище на „Линдаргата“ [6] Неголяма улица в стария Рейкявик, близо до пристанището на града. , което се състоеше от стая и кухня. Тоалетната беше на двора. Тя напусна работата при търговеца. Той каза, че тя не трябвало повече да работи. Той щял да се грижи за нея. Самият той като за начало си намери работа на пристанището, докато се освободеше място на някоя риболовна лодка. Мечтаеше да излезе в морето.

Сега тя стоеше до кухненската маса и се държеше за корема. Все още не му бе казала, но беше убедена, че е бременна. Както и можеше да се очаква. Бяха си говорили, че ще си родят дете, но въпреки това тя не бе сигурна какво мисли той, беше твърде потаен. Ако се родеше момче, тя вече знаеше как ще го кръсти. Тя искаше момче. Щеше да се казва Симон.

Беше слушала за мъже, които бият жените си. За жени, които търпят насилие от съпрузите си. Беше чувала такива истории. Не можеше да повярва, че той е един от тези мъже. Не можеше да повярва, че е способен да направи нещо подобно. Трябва да е било случайно, казваше си. „Помислил си е, че се занасям със Снори — реши тя. — Трябва да внимавам това да не се повтаря.“

Избърса лицето си и подсмръкна. Как само бе избухнал! Беше излязъл, но трябваше скоро да се върне и да я помоли за извинение. Не може да се държи така с нея! Не може! Не трябва! Объркана, тя влезе в спалнята, за да успокои дъщеря си. Момичето се казваше Микелина. Сутринта се беше събудила с температура и почти целия ден след това спа, все още спеше. Взе я на ръце и усети, че изгаря от температурата. Седна с детето в скута и започна да напява тихичко, все още зашеметена от боя.

Детето дишаше учестено. Малкият му гръден кош се повдигаше и снижаваше, носът му издаваше леко свистене. Личицето му беше огненочервено. Майката се опита да го разбуди, но детето не реагираше. Тя силно изпищя.

Дъщеря ѝ беше много болна.

Съобщението за откритите кости в „Тузалдаркверви“ бе прието от Елинборг. Бе останала последна в офиса и тъкмо си тръгваше, когато телефонът иззвъня. За момент се поколеба, погледна часовника, след това отново телефона. Беше поканила гости вкъщи за вечерта и цял ден си бе мислила за маринованото пиле тандури [7] „Пиле тандури“ е популярно индийско блюдо с пенджабски произход, представлява мариновано пиле, изпечено в пещ тандур — вид азиатска глинена печка. . Изпъшка и вдигна телефона.