Арнальдур Индридасон - Гробна тишина

— Аз си мислех, че това е плът — каза Ерлендур смутено.

— Най-разумното, което можете да направите сега, за да не повредим уликите, е да оставите моя екип да изкопае скелета по нашите методи. Експертите ви може да помагат. Трябва да оградим района отгоре и да копаем надолу към скелета. Спрете това чоплене на пръстта тук. Ние нямаме навика да си затриваме уликите. Дори само начинът, по който лежат костите, може да ни разкаже много неща. А онова, което ще намерим наоколо, може да ни даде някаква насока.

— Какво мислиш, че е станало тук? — попита Ерлендур.

— Не знам — отвърна Скарпхедин. — Прекалено рано е да гадаем. Трябва първо да изкопаем костите и да се надяваме, че ще открием нещо, което да ни е от полза.

— Дали пък не е някой останал навън и измръзнал до смърт например? И пръстта го е затрупала?

— Никой не потъва толкова дълбоко в земята — каза Скарпхедин.

— Значи, това е гроб.

— Така изглежда — отвърна Скарпхедин авторитетно. — По всичко личи. Да смятам ли тогава, че ние ще го копаем?

Ерлендур кимна.

Скарпхедин се отправи с големи крачки към стълбата и излезе от рова. Ерлендур го последва. Застанаха над скелета и археологът разясни как най-добре би било да се подходи към изравянето. Ерлендур хареса този човек, както и всичко казано от него. Скоро Скарпхедин вдигна мобилния си телефон и започна да звъни на хората от екипа си. През последното десетилетие той беше направил някои от най-значителните археологически открития и си разбираше от работата. Ерлендур реши да му се довери напълно.

Началникът на техническия отдел обаче беше на друго мнение. Вдигна голяма врява, задето разкопаването ще бъде възложено на археолозите, които си нямали понятие от разследване на престъпления. Най-бързо щяло да стане, ако се изкопае скелетът директно от стената, което щяло да осигури и достатъчно пространство, за да се огледат и положението на костите, и уликите, ако въобще има такива. Ерлендур слуша известно време жалването му, но беше взел решение Скарпхедин и неговите хора да се заемат с разкопаването на костите, макар и това да отнемеше повече време.

— Костите са лежали тук половин век. Няколко дена повече или по-малко са без значение — каза и с това въпросът беше приключен.

Ерлендур огледа строящите се нови постройки наоколо. Погледна нагоре към боядисаните в кафяво водни резервоари и натам, където знаеше, че се намира езерото Рейнисватн, после се обърна и се взря в ливадите отвъд новозастроената територия.

Четири храста, стърчащи над тревата на около трийсет метра разстояние, приковаха вниманието му. Тръгна към тях, стори му се, че са касисови храсти. Растяха един до друг в права линия на изток и докато поглаждаше кривите им голи клони, той се запита кой ли би могъл да ги засади тук, насред полето в ничия земя.

Археолозите пристигнаха, облечени в грейки и топли гащеризони, въоръжени със своите лъжици и лопатки, оградиха доста голямо пространство около изкопа над скелета и по времето за вечеря вече бяха започнали внимателно да отстраняват растителността от земята. Все още беше светло като посред бял ден, слънцето нямаше да залезе преди десет вечерта [12] Това е периодът, в който денят нараства, докато настъпят „белите нощи“ (почти през целия юни слънцето е над хоризонта в Исландия). — Б. пр. . Бяха четирима мъже и две жени, работеха спокойно, без да бързат, внимателно преглеждаха всяка лопата пръст. Следи по земята от онзи, който бе направил гроба, явно нямаше — времето и изкопните работи ги бяха заличили.

Елинборг откри един геолог в катедрата по геология към университета, който прояви голямо желание да окаже съдействие на полицията и заряза каквото вършеше в момента, за да се яви при изкопа буквално половин час след като Елинборг разговоря с него. Беше на около четиресет, чернокос, слаб и с необичайно нисък и плътен глас, защитил докторат в Париж. Елинборг го заведе до стената от пръст в изкопа. Полицаите бяха разпънали платнище над стената, така че тя вече не се виждаше от преминаващите покрай мястото. Елинборг посочи на геолога къде да мине под платнището.

Голяма флуоресцентна лампа осветяваше околното пространство и хвърляше мъгляви сенки върху скелета в пръстта. Геологът не си даваше много зор. Огледа стената на ямата, взе шепа пръст и я разтроши. Сравни земния пласт около скелета с този над него и с този под него, провери и степента на уплътняване на пръстта около костите. Гордо каза, че веднъж вече бил викан по повод на убийство и бил помолен да изследва буца пръст, която била намерена на местопрестъплението, така че неговата помощ била от съществено значение. След това сподели, че били правени научни изследвания по криминология и геология, и значи, съществувало нещо като съдебна геология, ако Елинборг го разбра добре.