Николя Бёгле - Пациент 488

— Само едно име и спирам всичко — каза гласът по телефона.

Цялото тяло на стареца трепереше. Бе на път да отстъпи.

Стопени бяха и последните му съпротивителни сили. Палачът приближи пинсетата до ръката му, хвана един нокът и дръпна бавно. Кожата се разкъса на малки парченца. Воят бе непоносим. Кристофър се обърна рязко и повърна в ръката си. Пинсетата хвана и втори нокът. Старият човек рухна окончателно.

— Натаниел Евънс — каза той почти в агония.

— Кой е той?

— Натаниел Евънс.

Сара размени поглед с Кристофър. И двамата разпознаха името на човека, написал меморандума на ЦРУ, който Кристофър бе открил в документите на Адам.

— Жив ли е още? — поде гласът в слушалката.

— Да… Така мисля — отговори старият директор.

— А къде е?

Шарл Пакрен обърна глава настрани, като че ли се бореше с последни сили, преди да каже каквото искаха от него.

— Във Франция.

— Адресът му!

— Не съм го виждал отдавна.

— Адресът му!

— Улица "Пьоплие" сто и тринайсет. В Еври.

Сара усети напрежението на застаналия зад нея Кристофър. Обърна се. Той бе смъртноблед, с полуотворена уста и ококорени от ужас очи.

— Какво има? — прошепна тя.

Той не помръдна.

— Какво става, Кристофър?

— Това е… адресът на родителите ми…

Точно под краката им двамата мъже, които бяха измъчвали стария директор на "Жантикс", размениха няколко думи на руски. После по-едрият се обърна към Шарл Пакрен:

— Отиваме на адреса, който ни даде. Ти оставаш тук, докато се върнем. Ако си ни излъгал… — И той почисти един съсирек кръв върху нокътя си, — започваме всичко отново. Докато се вразумиш. Ясно ли е?

Шарл Пакрен изхленчи и отпусна пребитата си глава върху гърдите. По-едрият бандит му запуши устата.

Сара направи знак на Кристофър да се качи тихо по стълбите. Но той бе все още шокиран от чутото. Двамата убийци вече се изкачваха по стълбите, като разговаряха на руски. Сара изруга със стиснати зъби и разтърси Кристофър. Напълно замаян, той рязко стана и светкавично се изкачи по стълбите, без да се притеснява от шума, който вдигаше.

— Спри! — изрева единият руснак.

Сара отново изруга през зъби и изстреля един куршум напосоки, за да си даде време да настигне Кристофър. Не се чу отговор и рамката на вратата към подземието се разхвърча на парчета. Двамата минаха през фоайето, изскочиха навън и прекосиха градината, като тичаха с всички сили.

— Какво правиш? — избухна Сара, като видя, че Кристофър вади телефона от джоба си.

Полицията трябваше да иде за Симон веднага. Без да ѝ отговори, той набра числото 1 и тъкмо се канеше да набере и 7, когато нов изстрел разкъса кората на едно дърво до тях. Кристофър изтърва мобилния си телефон и веднага се наведе да го търси.

— Кристофър — не! — заповяда му Сара и го затегли за ръката.

Само че Кристофър вече не разсъждаваше трезво. Той мислеше само как да спаси Симон. Освободи се с рязко движение, като трескаво ровеше по земята, за да намери телефона си. Сара застана пред него.

— Вземи колата, ще пристигнеш преди полицията!

После стреля два пъти към сенките, които току-що бяха изскочили от къщата.

— Сега! Веднага! — изрева тя.

Кристофър се опита да тича отново, препъна се, падна, чу нова престрелка, стана и хукна по пътеката, която водеше към входа. Тичаше с ръце върху лицето си, без да обръща внимание на клоните, които постоянно го драскаха и шибаха. Когато най-после стигна до желязната врата, хукна право към колата, отключи я и потегли светкавично.

Измина десетина метра и чак тогава погледна в огледалото за обратно виждане. Надяваше се Сара да тича след него, но видя само един от преследвачите да изскача между дърветата. Кристофър направо смаза педала за газта. С вкопчени във волана ръце измина петнадесетте километра до бащиното си жилище, обладан от кошмарна тревога. Който и да бе този Натаниел Евънс, не можеше да живее на адреса на родителите му. Имаше някаква грешка. Пакрен е искал да си отмъсти за разкритията на Адам, като предизвика убийството на цялото семейство. Това бе единственото възможно обяснение.

Най-сетне Кристофър пристигна до старата къща, зидана с камъни и чакъл [19] Характерна зидария за къщите в предградията на Париж и Парижкия басейн на хора с добри възможности през периода 1880–1930 г. — Бел. прев. , паркира бързо, излезе от колата и се хвърли към входната врата. Без малко не падна върху мокрите плочи на площадката, извади ключа от дома на родителите си и отводи вратата. Без да се тревожи от шума, който вдигаше, се качи на първия етаж, прекоси тичешком коридора и отвори вратата на кабинета на баща си. Въздъхна с облекчение, когато видя покрития със завивки Симон на дивана. Кристофър укроти дишането си, приближи се до малкото момче и го погали по косата.