Николя Бёгле - Пациент 488

Телефонът на Сара звънна и Кристофър замълча. Инспекторката хвърли поглед на екрана. Беше шефът ѝ Стефен Карлстрьом. Без да каже и дума, тя включи гласовата си поща.

Кристофър, който започваше да разбира поведението на Сара, си направи заключението, че тя очакваше от него да продължи.

— И така, тази програма за ментален контрол е струвала двадесет и пет милиона долара и е била извън какъвто и да било държавен контрол. С други думи, в продължение на двадесет години те са правели каквото си искат, без някой да им потърси сметка — финансова или научна, а още по-малко — етична. Разполагали са с почти неограничен бюджет за експерименти върху човешки същества, при това — без никакъв контрол. Можем да си представим докъде са могли да стигнат…

Кристофър вдигна глава и разпозна мястото, където се намираха.

— Не се съобразявайте с устройството. Минете през "Сен Клу" — каза той на Сара. — Така е по-бързо, а и аз познавам пътя. Ще минем през Булонския лес.

Хвърляйки поглед върху огледалото за обратно виждане, Сара се увери, че може да завие, и се престрои вдясно, за да излезе от шосето.

— Идвах от време на време в гората на Марн ла Кокет, за да потичам с брат ми, когато бяхме още тийнейджъри. Това бе единственият момент, когато баща ми благоволяваше да направи някакво усилие, за да ни заведе на разходка, защото наблизо имаше игрище за голф. Впрочем той никога не ни посвети в този спорт. Не знам защо ви разказвам това. Просто защото минаването оттук ми се струва странно. А Адам и аз обичахме тези моменти…

Кристофър усети, че гърлото му се свива, и стисна юмруци.

— Този Шарл Пакрен има интерес да говори. Ако той е убил Адам, аз…

— Аз съм тук, за да открия хората, които са убили брат ви, и да ги спра, Кристофър. Вие сте чудесен в професията си, но това не е вашата професия.

Сара бе изрекла тези думи нежно и Кристофър за момент се успокои.

— Какво още се знае за програмата "МК-Ultra"? — попита Сара, когато спря на един червен светофар.

— Ами, разследването установява, че тази програма съдържа сто и петдесет проекта, но че от тях не е останало кой знае какво, защото през хиляда деветстотин седемдесет и втора година Ричард Хелмс [18] Ричард Хелмс (1913–2002) — директор на ЦРУ от 1966 до 1973 г. — Бел. прев. , тогавашният директор на ЦРУ, е постановил унищожаване на всички архиви на "МК-Ultra".

Светна зелено и Сара зави, като следваше посоката за Марн ла Кокет.

— А някакви подробности относно амбициите на тези проекти?

— Надявате се, че някой от тях ще обясни състоянието на онзи, когото наричате Пациент 488?

— Може би.

— Изреждам ви най-фрапантните проекти от малкия списък, до който имаме достъп, благодарение на кашон от архивите, забравен от хората, натоварени да унищожат доказателствата: инжектиране на субстанции, провокиращи нелогично мислене и импулсивност до степен, че пациентът да се дискредитира публично; на субстанции, увеличаващи умствените способности и способностите за възприятие; на субстанции, предизвикващи симптоми на редица познати болести; на субстанции, чрез които пациентите стават по-податливи на хипноза; на субстанции, променящи личността по такъв начин, че субектът проявява тенденция да стане зависим от друг субект и тази зависимост постоянно се увеличава… И един последен проект за извършени експерименти във ваканционните лагери върху деца, без обаче да се споменава какви точно.

Разтърсен, Кристофър спря четенето.

— Ето това е накратко всичко, което се знае за този позорен проект, спрян окончателно едва през хиляда деветстотин осемдесет и осма година.

В продължение на няколко минути се чуваше само шумът от мотора и от движещите се по асфалта гуми.

— Пристигате след двеста метра — извести гласът на джипиеса.

Вече нямаше никакво осветление на пътя и светлината на фаровете правеше мрака на гората да изглежда още по-дълбок.

— Ще спра пред входа на къщата и вие можете да тръгнете за дома си. Съгласен ли сте?

Кристофър кимна с глава.

Сара намали скоростта, докато гледаше номерата върху фасадите на сградите. След като мина покрай една къща, която изглеждаше безкрайна и ги отдалечи от другите, откриха номер 23. Цифрите бяха от ковано желязо и се намираха на върха на високата желязна врата. От другата страна на решетките се отгатваше алея, която водеше към къщата. От двете ѝ страни имаше ели.

— Пристигнахме… Хайде, прибирайте се у дома.

Сара угаси мотора и излезе от колата. Студеният нощен въздух я удари право в лицето. Погледна към желязната врата, докато се питаше дали Пакрен щеше да ѝ отвори, или трябваше да се промъкне вътре тайно. Тогава забеляза, че вратата е полуотворена. Кристофър излезе на свой ред от колата, за да я заобиколи и да седне зад волана.