Николя Бёгле - Пациент 488

Ако бе необходимо доказателство, за да повярва в убийството на брат си, Кристофър го държеше в треперещите си от смайване и гняв ръце. Уморен и съсипан, той стоеше неподвижен под неоновата светлина в стаичката, където се долавяше само вибрирането на далечно електрическо жужене. Осъзна, че малкото душевно равновесие, което бе успял да си изгради след смъртта на брат си, се е разпаднало на парчета.

Той бързо събра всички документи в дебелия плик от амбалажна хартия, сложи вече празния сейф на мястото му и блъсна вратата, която се заключи сама. Натисна бутона на интерфона, за да излезе. Благодари с кимване на служителя, като положи всички усилия да скрие трескавото си състояние. Накрая мина покрай Сара, която почти изпита удовлетворение, като видя колко е блед и забързан. Със сигурност е открил нещо!

Вратата на колата се затвори. Вътре бе сухо и безшумно. Кристофър избърса водата, която се стичаше в очите му, и въздъхна. После подаде плика с документите на Сара.

— Всичко е тук: доказателството, че в "Жантикс" са произвеждали LS 34, заплахи към брат ми, че ще го убият, а също и… информация, че ЦРУ са замесени в проект за ментални експерименти през шейсетте години, които, изглежда, са обслужвали армията.

Сара наблюдаваше Кристофър — мокрите му коси, от които се стичаха капки вода по челото му, и едва наболата му брада. Погледът ѝ напълно бе загубил блясъка на ирония и забавление. Лицето ѝ изразяваше преумора и загриженост. Като при всеки от случаите Сара усещаше болката на свидетеля си. Само че този път имаше желание да му помогне. Повече, отколкото на другите. Вече признаваше пред себе си, че се възхищава от този човек. Например за това, че е обърнал живота си с главата надолу, като е решил да се грижи за Симон. По всичко личеше, че е заклет ерген: по свободата на движенията му, по това, че бе свикнал да се харесва на жените и да умножава завоеванията си, без да поема ангажименти и без да го е грижа за бъдещето. И въпреки всичко бе отказал да даде Симон в приемно семейство или дори на родителите си. Бе го взел под крилото си, сякаш бе негов собствен син. А и съдейки по поведението му по време на лекцията, бе почти сигурна, че като заместник на бащата се стреми да развие ума на осиновеното от него дете. Откакто познаваше Кристофър, Сара бе осъзнала, че вече измерва стойността на един мъж по смелостта му да поема такъв вид ангажименти и отговорности. Не по готовността му да поема безсмислени рискове или да се сблъсква с екстремни опасности, а по силата на характера, която бе доказал и благодарение на която един ден щеше да стане глава на семейство.

— Мислили ли сте, че този случай ще стигне толкова далеч? — попита я той, докато Сара преглеждаше последния документ от съдържанието на плика.

— Имате предвид ЦРУ? — подхвърли тя, като пишеше някакво съобщение на телефона си.

— ЦРУ, американската армия, давате си сметка, нали? Ако не бяхте от полицията и не стояхте до мен сега, щях да си помисля, че сънувам…

Дъждът продължаваше да плющи по покрива и стъклата на колата — ожесточено като при потоп.

— Ами рисунките? Онези части, които брат ми е оградил с червено? Знаете ли какво е това?

— Да. Между другото, първите снимки са от стаята на пациента в "Гаустад". А другите със сигурност са заснети в друга сграда.

— Какво представляват? Какво означават?

— Едни и същи форми, възпроизвеждани до безкрайност. Вгледайте се внимателно и ще откриете очертанията на риба, пламък, дърво.

Кристофър приближи снимките до лицето си и накрая различи фигурите.

— Да му се не види! Та те са едни и същи в двете стаи, които пък не са в една и съща сграда…

— И аз току-що установих същото…

— Е, хубаво, но какво означават?

— Ами това е мистерията в разследването…

Кристофър изтри капчиците дъжд по челото и косите си, които още не бяха изсъхнали.

— А проектът "МК-Ultra"? Той говори ли ви нещо?

— Вижте какво, Кристофър, аз ще направя собствени проучвания. А вие отсега нататък ще се грижите само за Симон. Благодаря, че ми помогнахте. Ще ви държа в течение…

— "МК-Ultra"… сигурен съм, че вече съм виждал това име някъде — продължи Кристофър. — Ще трябва да задълбая малко в тази следа.

— Окей, но междувременно ще заминете със Симон някъде, където никой не очаква да отидете, и ще останете там, докато не ви кажа да се върнете. Съгласен ли сте?

— Добре, добре… Ще видя как ще организирам нещата… Само че какво ще правите с това? В какво се състои продължението на вашето разследване?