Николя Бёгле - Пациент 488

След като служителят си тръгна, Кристофър дръпна металната кутия и я постави на масата. После вдигна капака ѝ. На бледата светлина се появи дебел плик с формат А4. В сейфа нямаше нищо друго. Едновременно развълнуван и разтревожен, Кристофър пъхна ръката си в плика и извади куп хартийки и един по-малък бял и ненадписан плик. После започна да преглежда листовете един по един.

Те съдържаха текстове, вероятно напечатани на твърде стара пишеща машина. Очевидно ставаше въпрос за строго секретен меморандум, засекретен на 13 октомври 1963 година. Бе написан на английски език и озаглавен "Елементи от проект 488/МК — Ultra". Бе изготвен от някой си Натаниел Евънс и адресиран до Шарл Пакрен. Кристофър веднага се сети, че получателят е шефът на "Жантикс", за когото брат му бе говорил често, и то главно за да каже, че служителите не го виждали никога и че някои били дори убедени, че е мъртъв. За сметка на това обаче, името Натаниел Евънс не му говореше нищо. Кристофър прочете меморандума.

Припомняме ви за доставките на дозите от LS 34 на уговорената дата. Член на Военновъздушните сили на Съединените щати ще се свърже директно с вас, за да бъдат отправени продуктите към базата, като се използват официалните канали.

За да се осигури непрекъснатостта на опитите, настояваме за вашата подкрепа при набирането на лицата за тестовете. Старайте се те да бъдат изолирани индивиди, чието продължително или окончателно отсъствие няма да привлече ничие внимание. Те в никакъв случай не трябва да бъдат информирани за целите на нашите експерименти, защото има опасност да провалят процеса.

Кристофър остави колебливо документа. По гърба му се стичаше пот. Това, което бе прочел, му се струваше нереално. Въпреки че бе написано върху бланка с логото на Централното разузнавателно управление. ЦРУ. До този момент бе хранил тайната надежда, че цялата тази история в края на краищата ще се окаже някакво недоразумение. Само че сега държеше в ръцете си доказателствата за незаконни и нечовешки медицински експерименти, провеждани тайно през шейсетте години от най-могъщото разузнавателно управление в света. При това — в сътрудничество с лаборатория "Жантикс", където работеше Адам. Експериментите са били част от военна изследователска програма с обект на проучване човешкият мозък. Впрочем заглавието "МК-Ultra" му напомняше нещо. Само че бе все още прекалено шокиран, за да може да се съсредоточи в спомените си. Разтри вдървения си тил и избърса потните си длани в джинсите. После разгледа другите три документа.

Те очевидно бяха доста по-нови — от 25 август 2003 г.

Първите два бяха поръчки от "Жантикс" до две различни фирми. Едната бе отправена към фирма производител на житни растения за получаване на десет килограма Claviceps purpurea. Кристофър познаваше продукта от разследванията си върху трафика на наркотици. По-популярното му име бе "мораво рогче". А другата поръчка бе към фирма с адрес Шампан-Арден и бе за доставка на пет килограма маково семе. В полето на двата документа Адам бе написал красноречив коментар: "Нито една от тези съставки не влиза в състава на нашите продукти. Използват ли се на практика, или е излишен разход? Да се провери". С друг цвят, сякаш коментарът е бил добавен по-късно, можеше да се прочете: "Производството на LS 34 — забранено!".

Третият лист представляваше фотокопие на извлечение от пощенските разходи на фирма "Жантикс". Отразяваше близо дванадесет години с честота на пратките минимум три пъти в месеца. Адам бе подчертал една пратка за 250 евро с адрес пощенска кутия в Норвегия. А коментарът му бе: "Да се провери!".

Кристофър се отпусна върху облегалката на дивана и впери поглед в празното пространство. Ето откъде бе тръгнало всичко. Ето откъде са се породили съмненията на брат му. Адам бе заместник-финансов директор на "Жантикс", чиято главна задача бе да намалява разходите на фирмата. В "Жантикс" вероятно не са знаели колко педантичен човек бе той. Можеше да прекара часове и дори дни наред да проверява подробности, за които на никого не му е пукало. Тази му практика стигаше до обсесивно-компулсивно разстройство: изпитваше необходимост да си доказва, че не е забравил нищо и че е разбрал всичко. Управляващите фирмата сигурно са си мислели, че той е щял да се съсредоточи върху големите разходи или най-много — върху средните и малките, но не и върху едва забележимите. А това означаваше, че не са познавали неговия перфекционизъм. Впрочем наследил го бе от баща си, който в редките си намеси в образованието им ги караше да изпипват нещата докрай във всичко, което предприемаха.