Николя Бёгле - Пациент 488

И така, от вътрешния одит на "Жантикс" Адам е тръгнал по следата и е стигнал до пациента в "Гаустад". Вероятно дискретно е задържал една от пратките за Норвегия, взел е проба и е накарал да анализират съдържанието ѝ. И е открил тайното производство на LS 34 в лабораторията. После е проследил пътя на пратката за Норвегия и е стигнал до психиатрична болница "Гаустад". На гърба на този документ бяха закачени две снимки и те несъмнено доказваха посещението на Адам в болницата. Първата бе от стая или по-скоро от изолатор в болницата. Стените бяха покрити с черни чертички, които образуваха неразгадаеми графити. Брат му бе оградил с червено много участъци от зацапаните стени, като че ли там бе видял нещо особено. Кристофър напразно се взираше в тях, без да различи никаква разбираема форма. На другата снимка бе изобразено малко сводесто помещение, чийто каменен градеж напомняше мазе или тъмница в замък. И там по-голямата част от стените бяха зацапани с нахвърляни черти и щрихи, чието значение бе неясно. Десетина червени кръга и тук подчертаваха някои части, които на пръв поглед приличаха на налудничави драсканици. Раздразнен, че не разбира рисунките, в които Адам бе забелязал нещо особено, Кристофър отдели снимките и си каза, че Сара вероятно ще знае нещо повече по този въпрос. В края на краищата по време на първата им среща тя му бе казала, че са ѝ известни и други следи, чрез които можеше да се докаже убийството на брат му, но по конфиденциални причини не можеше да му ги покаже.

Кристофър взе и последните два документа и се огледа, за да се убеди, че никой не е влязъл в трезора. Колкото повече напредваше в разкритията, завещани му от брат му, толкова повече имаше чувството, че е наблюдаван и че го грози заплаха. Като че ли убийците можеха да нахлуят всеки момент, за да го ликвидират — и него, и смазващите доказателства. Чувстваше се зле и бързаше да напусне тази потискаща метална стая. Сложи настрани малкия плик и бързо разгъна пред себе си един лист, който изшумоля.

Документът представляваше нещо като схема и Кристофър разпозна наклонения почерк на брат си. Върху листа бяха нарисувани четири големи кръга. В първия бе написано "ЦРУ", във втория "Фондация "Форд", в третия "Болница "Гаустад". Стрелки и бележки обясняваха подробно за връзката между трите организации. А четвъртият кръг бе в средата и в него бе написано "Военно приложение", като думите бяха подчертани три пъти. Накратко, фондацията "Форд", която официално бе най-голямата благотворителна организация на Съединените щати, според много историци и журналисти бе и едно от любимите прикрития на ЦРУ за събиране на средства, предназначени за финансиране на някои тайни операции по време на Студената война. След обстойно разследване една историчка дори бе разкрила редица срещи между Алън Дълес [16] Алън Дълес (1893–1969) — пети директор на ЦРУ. От 1953 до 1961 г. 160 , директора на ЦРУ по онова време, и шефа на фондация "Форд" за — както се изразяваше тя — "съвместно търсене на "нови идеи".

Докато четеше ред по ред суровите внушения на брат си, Кристофър констатира, че много медицински и финансови документи доказваха: фондация "Форд" бе дала значителна парична подкрепа на болница "Гаустад" в Норвегия. Изглежда, ЦРУ се интересуваше особено от тази психиатрична клиника, защото навремето нейният директор е бил пионер в някои хирургически интервенции на мозъка и по-конкретно — лоботомията.

От всеки от трите кръга с надписи "Фондация "Форд", "ЦРУ" и "Гаустад" тръгваше стрелка, която водеше към кръга с надпис "Военно приложение", под който имаше цяла серия от въпроси.

Обект на изследванията?

Естество на експериментите?

Резултати?

Тайно продължаване на програмата?

MK-Ultra?

С пресъхнала уста и вдървен от напрежение тил Кристофър не преставаше да се чуди. Каква огромна афера бе разкрил брат му? Като журналист си даваше сметка, че мащабите на онова, което бе пред очите му, надхвърляше представите и познанията му за много неща.

Като се питаше какво ли ще намери в малкия плик, той го разлепи внимателно и извади оттам два листа с написан на компютър текст. Още след първите думи започна да му се повдига и стомахът му се разбунтува. Ако продължаваш да ровиш в онова, което трябва да остане скрито, ще си платиш: ще убием жена ти и сина ти пред очите ти. А след тях и теб.

Другата заплаха бе от същото естество: Последно предупреждение. Ако не зарежеш всичко веднага, смъртта ще бъде само подарък, за който ще молиш на колене — за теб и семейството ти.