Николя Бёгле - Пациент 488

— Не виждам по какъв друг начин биха могли да знаят, че всичко се извършва съгласно заповедите им.

— А имате ли представа кой е информаторът?

Олин не се впечатли особено от въпроса.

— Там има доста персонал, но у никого не забелязах особено подозрително поведение. Опитах се да разбера навремето, но тогава заплахата имаше смисъл: жена ми и децата все още бяха с мен. Не проявих особена настойчивост.

Старецът погледна към стоящата до него снимка.

— Ами откъде идваше LS 34?

Олин не отговори. Бе потънал в спомените си, известни само на него. Сара си прочисти гърлото, за да го върне към действителността. И той продължи разговора, сякаш не го бе прекъсвал.

— Нямам представа.

— Добре… А какво можете да ми кажете за LS 34? Какви реакции се очакваше, че ще даде лекарството?

— Психотропно халюциногенно средство, използвано за отприщване на задръжките, с други думи — за освобождаване на блокажите, предизвикани от някои душевни болести. Навремето го използвахме при психоанализата на пациенти, затворени в себе си, за да им помогнем да започнат да говорят и да обяснят неврозите си. И когато действаше…

— Това ми напомня за препарата LSD.

— От същата група е. Производно на ерголина [13] Химична съставка в много алкалоиди. Използва се за лечение на болести като мигрена, болестта на Паркинсон и др. — Бел. прев. и на билката мораво рогче [14] "Паразитна гъба, която се среща при някои тревисти и житни растения, най-често при ръжта. Съдържа психоактивни алкалоиди като LSD и ерготамин. В по-големи дози е отровна за човека. — Бел. прев. , която през Средновековието е предизвиквала халюцинации. Да, на същата основа е. Само дето LS 34 има по-силно действие от LSD.

— На него ли се дължат драсканиците по стените?

— Драсканиците ли? — попита Олин учудено.

— Ами да, на пръв поглед наистина са драсканици… Защо се учудвате?

— Снимахте ли стените на стаята му?

— Да…

— Покажете ми ги.

Сара извади телефона от джоба си и след като отвори папката със снимките, обърна екрана към стария директор.

— Нищо не се е променило. Той все така си рисува едни и същи форми…

— Какви форми? — учуди се Сара и увеличи снимките.

— Ами… форми, будещи почуда и като че ли представящи цяла система — уточни Олин. — Ето, сега ще ги видите ясно.

Сара се опита да проследи някои линии.

— Погледнете ги добре и си представете, че този човек е нарисувал нещо, което има смисъл. Това ще ви помогне да мислите…

Сара разгледа още веднъж екрана. Този път много внимателно и съсредоточено. С няколко движения направи снимките по-големи.

И този път сърцето ѝ трепна развълнувано.

— Дърво? — прошепна тя.

Погледът ѝ се разхождаше по снимката, а главата ѝ се накланяше ту наляво, ту надясно.

— Риба… А тук бих казала, че е пламък…

Олин мълчаливо кимна.

— Погледнете и другите части на стените — посъветва я старецът.

Сара вече правеше точно това и смаяно въздъхна. Стените бяха обсипани със същите три форми — смесени и повтаряни до безкрайност: дърво, риба, пламък.

— Значи ги виждате — заключи Олин. — Дърво, риба, пламък…

— Навремето същите ли бяха?

— Откакто ги помня. Винаги.

— Попитахте ли го какво иска да каже?

— Само веднъж, но той изпадна в такова състояние, че никога не направих повторен опит.

Сара не можеше да се отърве от мисълта, че този човек до безкрайност бе рисувал по стените едни и същи рисунки. Откъде идваше тази мания?! И по какъв начин тя бе свързана с черния сън, за който бе споменал Янгер?

Може би Олин знаеше нещо повече…

— Мисля, че през годините все пак сте размишлявали за значението на тези три фигури…

— Да. И има нещо, за което съм сигурен: тези рисунки представляват елементи, които не са свързани с времето. С други думи — нито кола, нито къща, нито лице… Като че ли са извън времето… Само че нямам представа защо са обсебвали съзнанието му.

— Болногледачите, които са се грижели за него, ми споменаха и за някакъв вик…

— Аха… Викът на Пациент 488. Търсеше нещо — спомен, звук, но не ги намираше, тоест — не успяваше да си спомни… Мистерия.

— Свързан ли бе с рисунките?

— Нямам представа, но е възможно тази невроза да е имала същите корени…

— А дали субстанция LS 34 би могла да причини смъртта на пациента? Искам да кажа, дали препаратът не е предизвикал халюцинация — толкова ужасна, че човекът направо е бил като ударен от гръм и го е обзел неописуем страх…