Николя Бёгле - Пациент 488

— Кой ви принуди да действате така, професоре?

— Пациент 488 не пристигна в "Гаустад" при условията, които ви описах…

Сара се наведе напред, за да не пропусне нещо.

— Когато заех мястото на Олин Вингерен, бившия директор, той поиска от мен да пазя в тайна произхода и самоличността на този пациент. В противен случай семейството ми щяло да страда, както било страдало неговото…

— Почакайте, искате да кажете, че някой е изнудвал стария директор заради този пациент и че заплахата по-късно се е прехвърлила върху вас?

Грунд отново отвори и затвори клепачи.

— Професоре, трябва да знам… Кой ви заповядваше да пазите в тайна тази информация? И защо?

Воал замъгли изпълнения с немощ поглед на Ханс Грунд.

Той навлажни устните си и Сара му подаде чаша вода със сламка. Той пое една глътка и продължи.

— На следващия ден, след като поех поста, ми се обади човек, който познаваше целия ми живот, знаеше всичко за жена ми, за двете ми деца… — каза Грунд и изражението му показваше, че потъва в миналото.

— И какво поиска от вас този човек? — притисна го Сара.

— Да държа субект 488 в изолация… и да продължа с инжекциите на LS 34… И аз сторих каквото се искаше от мен…

— А коя фирма ви снабдяваше с LS 34?

Ханс Грунд въздъхна.

— Доставяха ни го всеки месец със специален куриер. Не знаехме кой го изпраща. А и не плащахме за доставката. Винаги е било така. Нищо не се промени от времето на Олин.

— Кой инжектираше LS 34 на пациента?

— Човек от персонала в най-строго охраняваната част на клиниката.

— Сандвик и Лунде, нали?

Грунд мигна утвърдително с клепачи.

— Знаеха ли, че продуктът е забранен?

— Не мисля. Те просто трябваше да изпълняват заповедите ми.

Сара погледна часовника си. Оставаше само минута и половина и все още — нищо.

— В какво се състояха експериментите, извършвани върху този пациент?

— Имаше един апарат, към който го привързвахме с електроди… После настройвахме апарата, като следвахме инструкцията… И накрая му инжектирахме LS 34. А след известно време върху един лист се разпечатваха знаци, символи…

— А тези символи приличаха ли на графитите върху стената в стаята на пациента?

Грунд като че ли всеки момент щеше да загуби съзнание. Силите му отслабваха.

— Не… не знам…

— Никога ли не сте анализирали рисунките, които покриваха стените на стаята му? Никога ли не сте си задали въпроса защо този човек е бил принуден да рисува?

Грунд поклати уморено глава.

— Олин Вингерен жив ли е? — попита Сара, като дебнеше с очи вратата на стаята.

— Да, така мисля…

— А защо ми казахте всичко това сега, когато заплахата все още виси над децата ви?

— Не знам. Имам чувството, че вече не рискуват нищо… А и трябваше да се освободя от този товар…

"И морфинът бе съюзник на необходимостта да облекчи чувството си за вина — помисли Сара. — Дяволски коктейл на истината."

Изведнъж лекарката връхлетя като вихър в стаята и се спусна към леглото. Без да попита Сара дали е свършила с работата си, нагласи дозата на подаване на течността така, че да приспи пациента. Сара погледна Грунд за последен път.

— Ами когато предизвикахте огъня… — започна тя.

— Да, знаех, че ще предизвикам масова смърт… Направих го, защото положението ми се изплъзваше… Аз съм вярващ човек, госпожо инспектор… Вие видяхте това… И знам, че ще отида в ада. Но помислих за дъщеря ми и сина ми. Бих направил всичко, за да ги защитя. И щях да го направя отново, ако се наложеше. Децата ми… госпожо инспектор. Защитете ги…

Клепачите на директора потрепнаха и очите му се затвориха.

— Благодаря. Решението ви бе правилно — Сара се обърна към лекарката, но тя не ѝ отговори.

Цялото ѝ внимание бе съсредоточено в това да преслуша сърцето на пациента. Сара излезе от стаята.

— Поискайте да ви сменят, офицер Дорн, и вървете да си починете — каза тя.

Отправи същия съвет и към офицер Нилсен, който пазеше вратата. После се обади на Норберт Ганс, временния ѝ помощник, за да му нареди да постави под охрана семейството на Грунд и да ѝ намери възможно най-бързо адреса и телефона на Олин Вингерен.

На 18 февруари, четвъртък, утрото бе ледено. Съмваше се едва-едва, а високопроходимият джип на Сара вече поглъщаше магистралата. Тя вероятно караше със 150 километра в час към Холместранд [12] Пристанищен град на брега на Северно море на 70 км от Осло. — Бел. прев. , скромно пристанище на брега на морето, където нейният помощник бе открил жилището на бившия директор на клиника "Гаустад" Олин Вингерен. След няколко часа сън в същия хотел като предишната вечер Сара бе изпила едно смути, бе изяла ябълка и бе потеглила на път в 5 часа сутринта.