Николя Бёгле - Пациент 488

Янгер ококори очи и застина като ударен от гръм.

— Какво правят с вас? — попита Сара уверено.

— Още, още, още!

— Ако искаш да видиш повече, отговори ми!

Янгер тупна с крак по земята.

— Не на мен, а на 488! Боцкаха го, видях ги! А после го водеха там долу за черния сън! Той го наричаше така и точно това рисуваше по стените!

— Имате ли представа за целта на опитите, които са извършвали с него?

По лицето на Янгер се появиха нервни тикове и той все по-силно и по-силно хапеше устните си.

— Ако искаш да вдигна още ръкавите си, трябва да си послушен и да ми кажеш каквото знаеш — прошепна Сара.

Погледът на убиеца бе помътнял от сексуални фантазии, за които Сара не искаше и да мисли. От гърлото му излезе хрип и той заудря с крака по пода в опит да сдържи импулсите си.

— Янгер!

— Така или иначе, няма да ми повярваш!

— Кажи ми!

За първи път Сара бе повишила тон.

— Свали всичко! — заповяда пак Янгер. Детинското изражение на лицето му се разкриви и на негово място се появи похотливо желание.

Янгер бе успял да поразхлаби ризата си и се клатеше напред-назад.

— Какво точно правеха с него? — попита Сара, като дебнеше изхода към коридора.

— Не знам, но само той можеше да понесе онова, което му правеха. Това е всичко, което знам.

Внезапно скочи към Сара. Тя се изправи като светкавица и му се изплъзна. Сексуалният маниак се блъсна в закования към земята стол, загуби равновесие и падна на земята.

Сара го сграбчи за раменете и притисна едната му буза към стената.

— Успокой се, Янгер. Ще изляза от стаята, а ти послушно ще си останеш тук и ще изчакаш да си тръгна. Ясно ли е?

Вместо отговор той изгрухтя.

Сара сви ръката си в юмрук.

— Няма нужда да се ядосваш, червенокоске! Искам само едно: Ханс Грунд да се мъчи като нас. Накажи го заради мен.

Сара отпусна хватката си. Янгер се подхлъзна и падна на земята, а после повдигна красивите си сини очи на тъжно дете.

— Страшно щеше да ми хареса да си в линейката ми. Ти поне нямаше да викаш като онези свине.

Сара заотстъпва назад. После удари с юмрук по вратата и ѝ отвориха. Тя излезе, а санитарят с дебелия врат веднага затвори вратата на стаята. Офицер Солберг я огледа, сякаш се бе върнала от отвъдното царство.

— Подкрепленията дойдоха ли? — попита тя.

— Не още.

— Останете тук, докато ги чакаме.

Сара притисна ръка към слушалката и се свърза с офицер Нилсен в кабинета на директора.

— Задръжте Ханс Грунд! Бъдете предпазлив. Този тип може би не е безобиден интелектуалец. Идвам.

— Разбрано.

Сара прекоси отново коридорите на болницата, но този път тичешком. Изкачи се бързо по витата стълба, която водеше към етажа, и едва успя да протегне ръка към вратата на кабинета, когато едното ѝ крило се отвори с трясък. Тя закри лицето си с ръце и политна назад от удара. Директорът бе излетял от кабинета си и бягаше към стълбите.

Все още залитайки леко, Сара взе уоки-токито.

— Ханс Грунд бяга към сектор А! Опасен е, а може би и въоръжен.

Наведе се и хвърли един поглед в кабинета. Нилсен се бе облегнал на библиотеката и трескаво притискаше с ръка окървавената си глава. До него имаше плексигласов куб за снимки, чиито ъгли бяха изцапани с кръв. Махна немощно с ръка на инспекторката, за да ѝ каже, че е добре.

Сара се втурна към стълбата и издаде нова заповед.

— Изпратете помощ в кабинета на директора. Има ранен полицай.

Сара слезе светкавично по стълбите. Добрата ѝ форма ѝ позволи да настигне директора, чиито стъпки и дишане чуваше точно под краката си. Преодоля последните стъпала точно когато Ханс Грунд изчезваше зад голяма врата под стълбището. Сара блъсна едното ѝ крило с рамо и излезе в дълъг мръсен коридор. Ханс Грунд бе само на десет метра пред нея. Той се спря, обърна се с лице към Сара и бръкна във вътрешния си джоб.

В този миг Сара осъзна, че не е въоръжена.

Приготви се да се хвърли по очи на земята, за да избегне куршумите. Но Ханс Грунд извади от джоба си ключ, коленичи и отключи ключалка на пода. После повдигна някакъв капак и скочи. Сара бясно увеличи темпото. Свлече се на земята, седна и се плъзна напред, като ловко вмъкна десния си крак между капака и пода.

Повдигна капака и предпазливо надникна вътре. Директорът току-що бе преодолял последните стъпала на някаква стълба. Той вдигна глава, погледна нагоре и изчезна от полезрението на Сара. Тя се спусна по стълбите и се озова в сутерен с бетонни стени, който се осветяваше само от една червена лампа на тавана. Мярна силуета на директора на няколко метра пред себе си. Чу се щракането на ключалка. През вратата, която Ханс Грунд отвори, проникна бледа светлина.