Николя Бёгле - Пациент 488

— Тук има една жена, която е жива! — изрева тя.

В това време оглушителен трясък отекна в целия коридор.

— Инспектор Геринген, таванът се срутва! — изкрещя Нилсен, който тичаше след нея с директора на рамото си.

Чу се нов шум от падане, съпроводен от огнения рев на горящата пещ.

Сара изтича към стаята на парализираната от ужас пациентка. Разкъса един чаршаф и го намокри в банята. После го хвърли върху главата и раменете на уплашената жена. Сграбчи я за ръката.

— Не!

Пациентката изтърва нещо, което до този момент бе държала до гърдите си. Снимка, на която бе самата тя и се усмихваше, а с нея бяха две деца.

— Наведете се и вървете след мен!

Пациентката, която бе на около четиридесет години, се остави Сара да я повлече и двете преминаха през прага на вратата, прескачайки остатъците от мазилка и горящите греди по пода. Високо над главите им се виждаше таванът на втория етаж, който заплашваше да се срути.

— Не дишайте, иначе дробовете ви ще обгорят! — нареди ѝ Сара.

Пациентката се закова на място и гледаше пожара, като че ли очарована от пламъците. Огънят вече докосваше чаршафа, който обвиваше главата и раменете ѝ.

Сара сграбчи ръката на обърканата жена и я затегли силно, за да не ѝ даде възможност да се съпротивлява. И двете бяха останали без дъх, когато паднаха на земята във входното фоайе.

Сара блъсна двукрилата врата. Чу се трясък и леденият въздух, който начаса я зашлеви в лицето, бе посрещнат като спасение. Когато и двете се отдалечиха на двадесетина метра от сградата, Сара, превита на две, се облегна на едно дърво. Цялото ѝ лице бе покрито с маска от сажди. Пациентката, която току-що бе спасила, се строполи от изтощение върху снега. До тях офицер Дорн с мъка си поемаше въздух.

— Добре ли си? — попита той.

Сара само успя да кимне и се свлече по дънера на дървото. Надалеч се чуваха сирените на пожарните коли, които приближаваха. Наоколо болногледачите, санитарите и медицинските сестри от болницата полагаха усилия да удържат обхванатите от паника четиридесет пациенти, които бяха успели да спасят. Всички газеха в тиня от разтопен сняг и кал.

— Не лежете на земята — заповяда Сара на изтощената пациентка и ѝ помогна да се изправи. — Офицер Дорн, погрижете се за нея.

Офицерът махна мокрия чаршаф, а после я наметна с униформената си куртка. Пациентката бавно повдигна глава. Гледаше като ударена от гръм и местеше погледа си от Дорн към Сара.

— Скоро ще дойде помощ, госпожо — каза ѝ Дорн. — Всичко ще се оправи…

После Дорн се обърна към инспекторката.

— Сигурна ли сте, че сте добре? Ранена сте в окото!

— Къде са Нилсен и директорът? — попита го тя вместо отговор, докато се изправяше.

— Ей там — отвърна Дорн.

В бързината при бягството от пожара и заради невиждащото си око Сара не ги бе забелязала. Нилсен идваше към тях, мъкнейки под мишница тялото на директора. Сара се изправи, съблече якето си и обви с него тялото на Грунд. Дорн и Нилсен я наблюдаваха. После опипа врата на директора, за да усети пулса му. Беше още жив.

— Болногледачите Елиас Лунде и Леонард Сандвик успяха ли да излязат от сградата? — попита Сара.

— Да — отговори Нилсен, — Солберг пазеше стаите, където бяха затворени, когато избухна пожарът. Евакуира ги и ги затвори в първата кола на подкрепленията, които пристигнаха…

Нилсен посочи една камионетка с решетки, пред която Солберг стоеше на стража, въпреки че бе като хипнотизиран от гигантския пожар, който се разрастваше пред очите му.

В това време пристигнаха четири пожарни коли и вдигнаха облак сняг. След тях се появиха и три линейки — мерцедеси с висока проходимост. Докато пожарникарите трескаво развиваха маркучите си, капитанът изтича при Сара и двамата полицаи.

— Колко души са останали в сградата?

— Няколко десетки — отвърна Дорн, — а може би и повече. Страшна трагедия!

Инспекторката посочи придържания от Нилсен Ханс Грунд.

— Спасяването на живота на този човек е приоритет. Линейката трябва да го закара незабавно в болницата. Той е нашият заподозрян номер едно. Трябва да живее, за да обясни престъплението си.

— Ъ… ъ… Добре — отговори капитанът, след като размени поглед с двамата полицаи и си даде сметка, че заповедта на инспекторката не е толкова абсурдна, колкото изглеждаше.

Капитанът направи знак на екипа за първа помощ да се приближи.

— Заемете се и с тази жена — побърза да добави Сара, посочвайки младата пациентка.

Капитанът кимна с глава и тръгна бързо към хората си, за да разпредели задачите.