Николя Бёгле - Пациент 488

— Нямаме никаква представа какво означават тези точки и изобщо не сме сигурни дали резултатът би бил един и същ за различните хора. Вероятно би бил съвсем различен, ако върху тази маса бяхме ти или аз!

Сара се канеше да изрази своята гледна точка, но Кристофър вдигна ръка, като че ли му бе хрумнало нещо…

— Чакай малко…

Излезе от стаята и след няколко секунди се върна, размахвайки картонена папка. Постави я върху една масичка на колелца. Върху папката имаше надпис "Резултати от експериментите".

— Беше в едно от тайните чекмеджета на баща ми. Когато я видях преди малко, помислих, че в нея има само листове с петна по тях…

Взе първия лист и го вдигна срещу светлината. Лицето му се проясни.

— Погледни — прошепна той.

И той, и Сара видяха ясно същите пет точки, със същото разположение. Прегледаха всички листове и всеки път виждаха едно и също.

— Всички "опитни зайчета" са виждали едно и също — заключи Кристофър. — Така че това видение post mortem, изглежда, е… универсално. Само че това не ни дава информация какъв е смисълът…

Сара се боеше да изрази гласно единствения избор, който им оставаше.

— Опитахме всичко. Когато той позвъни, поеми инициативата и…

— И какво да му кажа? Ето вашия отговор, Лазар: когато умрете, ще видите пет такива точки да плуват във въздуха?! Та той ще убие Симон!

— Изслушай ме, Кристофър — поде отново Сара със спокойния си глас, който не се променяше в критични ситуации, защото тя съумяваше да запази самообладание.

— Полудявам — оплака се той и клатеше глава.

— Всичко е в наши ръце. Обади се на Лазар и му кажи, че сега вече ти диктуваш условията. Кажи му, че си открил това, което търси… Че дори в този момент е пред очите ти. Но че ако иска да го види, ще трябва най-напред да освободи Симон — жив и здрав.

— Да, ама той ще продължи да го тормози, докато не отстъпя и не му изпратя резултатите.

— Тогава ще му отговориш, че ще унищожиш всички доказателства! Нали разбираш, че това, което търси, е целта на живота му. Той е болен човек… А и не му остава да живее дълго… Симон е последното му средство да упражнява натиск… Няма да се откаже…

— Да ти напомня ли, че той искаше и главата на човека, ръководил програмата "МК-Ultra"?!

— Кажи му, че ще я получи малко по-късно…

Кристофър чувстваше интуитивно, че аргументите на Сара са правилни. Само че щеше ли да има смелостта да постави главата на Симон на дръвника в очакване палачът да замахне с брадвата? Когато настъпи краят на поредния ултиматум, сърцето му отново се сви.

— Слушам ви, а също и хлапакът ви — простена Лазар в слушалката. — И за да размислите добре, преди да говорите, ще ви припомня, че ножът на Сергей е в пълна готовност да отреже ръката на малкия, а и да пререже гърлото му…

— Открих това, което търсите — започна Кристофър.

Гърлото му бе пресъхнало и бе готов да отвърне, че ще стори всичко, само и само да не причиняват зло на Симон, но срещна погледа на застаналата срещу него Сара.

— Добре. Слушам ви — отсече Лазар.

Кристофър си пое дъх и се обърна с гръб към инспекторката. А тя прехапа устните си, защото се страхуваше да не чуе отчаяните думи на баща, който в стремежа си да спаси сина си, му подписва смъртната присъда.

— Само ако знаехте… Само ако знаехте какво държа в ръката си…

— Е, добре, какво? — изнерви се Лазар.

— Отдръпнете ножа, с който вашият човек заплашва сина ми. Знам, че се боите да не унищожа съкровището, което е пред очите ми и което търсите от толкова години…

Сара почти се усмихна, горда, че Кристофър действа толкова умно.

— Не си играйте с мен, Кристофър — Лазар говореше с мъка. — Вие имате повече за губене от мен.

— О, не вярвам. Ето защо ще ми кажете къде се намира Симон, а аз ще дойда да го взема. И когато си го прибера жив и здрав, ще ви дам това, което искате. И ще можете да умрете в мир.

— Ето какво ще направим, Кристофър — възрази Лазар. — Сергей, доведи хлапака тук, за да го чува как крещи.

Кристофър усети, че краката му се подкосяват.

— Най-напред ще отрежем един пръст на сина ви и това ще продължи, докато не изпратите информацията, с която твърдите, че разполагате. Заедно с видеоматериала, който показва целия процес. Оставям ви три секунди да размислите. Едно…

Сара остана без дъх. Точно сега не трябваше да се огъват… Тя улови погледа на Кристофър. Очите му бяха почервенели от напрежение.

— Две…

— Симон — заговори Кристофър, обръщайки се към малкото момче… — Съжалявам, миличък… Но сега, когато знам какво има после, мога спокойно да те оставя да си отидеш. Сбогом…