Николя Бёгле - Пациент 488

— Още е жив — каза тя. — Помогни ми да го пренесем на масата.

— Не мога да повярвам, че правим това — вметна Кристофър, като хвана Хоткинс под мишниците.

С много усилия двамата го замъкнаха до масата и го проснаха отгоре. Когато завързаха китките и глезените му с кожените каишки, Хоткинс простена. Кристофър инстинктивно се отдръпна. Сара му подаде електродите.

— Да не се бавим.

Кристофър нагласи електродите върху челото и слепоочията на бившия морски пехотинец.

— Дори не знам дали се слагат така. А и имам чувството, че ще се събуди всеки момент.

— Включи графортекста, побързай!

Убиецът простена и обърна глава. Кристофър провери дали в печатащото устройство има достатъчно хартия, а после включи апарата. Циферблатите светнаха, а стрелката застана под буквата "С" и обозначи сегашното време. Индикаторът на сърдечния ритъм показа слаб пулс — 19–20 удара в минута.

— А сега какво ще правим? — попита Кристофър. — Ще чакаме да умре ли?

— Снимай…

Кристофър извади телефона от джоба си, включи го на видеозапис и обхвана в обектива проснатото върху операционната маса тяло на Хоткинс, а после и графортекста. Убиецът простена и този път сериозно се размърда. Сара намери скалпел сред медицинските инструменти. Приближи се до Хоткинс. Знаеше, че не трябва да се замисля и за миг. Пое въздух и се приготви да му пререже гърлото. Само че мозъкът ѝ не можа да даде заповед на тялото ѝ. С трепереща ръка тя се опита още веднъж да извърши това, което считаше за свой дълг, за да спаси Симон, но острието се плъзна между пръстите ѝ и падна шумно на земята. Хоткинс изрече нещо като протест, който завърши със звук, наподобяващ къркорене на черва. От устата му течеше кръв, но в стъклените му очи все още проблясваше омраза. Сара и Кристофър наблюдаваха агонията му. Бяха отвратени, че трябва да дебнат последния дъх на човек, за да използват смъртта му. Хоткинс се бори още няколко минути, а това бе истинско изтезание за мълчаливите му палачи. Накрая предаде Богу дух и от устните му едва чуто се отрони думата "ад". Сара отвърна поглед и го насочи към стрелката, която отмерваше сърдечния му ритъм. Тя бавно се приближаваше към нулата.

— Свършено е. Мъртъв е.

Лицето на Хоткинс бе бяло, а главата му — отпусната настрани. Тънка струйка слюнка, примесена с кръв, бе потекла от ъгълчето на устата му. Сара се отнасяше все по-песимистично към изхода на смъртоносния им експеримент, но след тридесетина секунди се чу равномерен шум, който идваше от графортекста. Апаратът като че ли се готвеше да подаде някакъв сигнал. Кристофър продължаваше да снима трупа и дебнеше и най-малката реакция на улавящия церебрални вълни апарат, който за момента подаваше еднообразен сигнал като радар, регистриращ космически мрак. Изведнъж печатащото устройство се подготви, като че ли очакваше информация или команда. Кристофър насочи телефона си към него. Сара не помръдваше. Стрелката, върху която бе изписана буквата "Т", изведнъж заподскача и заудря мястото, обозначено с "X" — най-далечната времева граница. Апаратът издаде остър звук и печатащото устройство се изключи. Кристофър и Сара не сваляха очи от листа, който с неимоверно скърцане бавно излизаше. Когато скърцането престана, Кристофър с несигурна ръка дръпна листа и продължи да снима. Сара забеляза сдържания израз в очите му.

— Е, ѝ?

Той ѝ подаде листа. Бе чисто бял. Сара го огледа внимателно и го вдигна към светлината. Очите ѝ се свиха от изненада.

— Има нещо — прошепна тя.

— Какво?

— Погледни. Тук, тук… На три места.

— Какво означават тези петна? — попита той.

— За момента показват, че има нещо… след…

Сара отново вдигна листа. Сиви следи, които трудно се забелязваха на пръв поглед, Пет точки, разпилени на равно разстояние една от друга върху листа.

— По дяволите!

Кристофър удари с юмрук по стената. Вече половин час той и Сара си блъскаха главите, за да разберат какво можеха да означават петте точки. Отначало се опитаха да ги свържат, за да видят каква форма ще се появи. Бяха опитали много различни варианти, но никой от тях не им предостави разбираем резултат. Получаваха се само някакви геометрични фигури без логика или система. Кристофър за миг повярва, че е намерил решението, смятайки, че става въпрос за някакво съзвездие. Начаса изпрати по телефона сканирания лист на един астроном, с когото поддържаше контакти. Често търсеше помощта му, когато подготвяше лекции на теми, свързани с космическото пространство. Въпреки късния час, ученият бе приел да отговори на Кристофър, разбирайки сериозността на положението. Бе вкарал точките в личния си компютър и бе задал сравнение с милиони разположения на звездите. Въпреки огромната надежда резултатът бе разочароващ… Нито едно съзвездие не отговаряше на разположението на тези пет точки.