Николя Бёгле - Пациент 488

Нов шум от прелиствани страници и после гласът на Сара:

— И в двата разказа последователният ред за сътворението на света е един и същ. Най-напред е простиращата се до безкрая вода, после земята, полъхът на вятъра, който дава живот, растителността, животните и едва накрая — хората. В този, а не в друг ред. Защо? Как да си го обясним по друг начин, ако не с колективното несъзнавано на човешкия род?! Чрез дълбоко вкорененото интуитивно познание, произхождащо от спомените, които дори не съзнаваме, че съществуват.

Кристофър погледна Сара.

И тя бе смутена като него.

Продължи да чете речта на баща си, като се задълбочаваше все повече и повече.

— Ще се съгласите, че това описание на сътворението, което намираме във всички митове, освен другото съответства на еволюцията, която днес познавате благодарение на научните ни изследвания! Всичко протича така, сякаш у нас е записана хронологията на историята на живота! Тук бихме могли да говорим за ментална археология. Най-фрапиращият пример, който потвърждава тази теория, е случаят с пациента Емил Швайцер (виж бележка номер дванайсет).

— Този шизофреник е бил хоспитализиран в клиниката в Цюрих (където работи Юнг) — прочете Сара, — и по време на пристъпите си е виждал слънце с фалос, чието клатене е предизвиквало вятър. Юнг не успява да открие тази толкова конкретна и толкова оригинална невроза у никой друг пациент в литературата по психиатрия и по психоанализа. А тя е била доста богата по онова време. Докато един ден не попаднал на превод за култа към Митра [48] Древноарийски и древноирански бог, бог на правото, съюзите, космическия ред и светлината. В по-късните митове се доближава до представата за Слънцето. — Бел. прев. , индоиранския бог, първите сведения за когото датират от две хиляди години преди Христа и почитта към когото угасва около трети век преди Христа… Според този култ, вятърът се появявал от тръба, която висяла от Слънцето. Пациентът Швайцер нямало как да познава този мит за Митра, но той носел в съзнанието си точно същия картинен образ като в древното предание. Може да е било чиста случайност, но трябва да признаем, че подобието между видението на болния и описанието в древния мит е впечатляващо.

Нито Сара, нито Кристофър бяха чували да се говори за този случай, но и двамата осъзнаха съответствието между видението на пациента и мита.

— Стигаме до последната част на текста — заяви Кристофър. — Отговорът, който търсим, трябва да е тук.

— Днес съществуването на това колективно несъзнавано е доказано и аз настоявам, че това е така не само у шизофреници и у хора, засегнати от ментални смущения, а при всички човешки същества. Давате ли си сметка, че ние, събралите се около тази маса, сме пълни със следи от общото ни минало? Всички хора, които срещаме по улиците, съседите ни, човекът на опашката в супермаркета или на седалката до нас в метрото, всеки индивид, без да си дава сметка за това и отдал се на ежедневните си занимания, носи и пренася в себе си паметта на милиони години съществуване. Остава един въпрос: къде в нашия мозък е разположено това архаично несъзнавано? Дали е биологично кодирано в нашата ДНК като инстинкта за самосъхранение? Според Юнг този чисто физически подход не е най-правилният… Мозъкът служи само като биологично средство за първоначалните реминисценции. Колективното несъзнавано се предава от поколение на поколение чрез единствената същност, която ни надживява след смъртта и която се намира в най-дълбокия слой на нашето същество: душата. Но ние тук сме хора на разума, на науката, така че подобна хипотеза не ни е достатъчна. Трябват ни доказателства. Дали тази душа съществува? Къде се намира тя по време на живота ни? И най-важното: къде обитава преди раждането и след смъртта ни? Програма "Павор" позволи да усъвършенстваме един революционен апарат — графортекстът, който (благодарение на техниките за хипноза, подпомогнати от психотропната субстанция LS 34) може да декодира церебралните вълни (на същия принцип, чрез който някога са се декодирали радиовълните) и да ги трансформира в разбираеми образи, думи или понятни нам звуци.

Менталните регресии, на които подложихме нашите пациенти, ни позволиха да "върнем" човешката памет чак до създаването на Вселената и нейната първоначална песен, доказвайки хипотезите на Юнг за запазването на основополагащите за човешкия род събития в недрата на архаичното ни подсъзнание. Нашата амбиция, госпожи и господа, е да проведем революционен експеримент, който може да промени завинаги човешкото съществуване, като разкрием научно най-голямата загадка на съществуването ни: наличието и безсмъртието на душата. Но за тази цел имаме нужда от вашето оторизиране, за да използваме графортекста и да узнаем какво има… след смъртта.