Николя Бёгле - Пациент 488

— Провери дали е мъртъв! — прошепна Сара.

— Нямаме време! Ултиматумът изтича след осемнадесет минути! А и да не е мъртъв, кръвта му изтича!

Сара разтърка измъчения си врат и жадно вдишваше въздуха, който влизаше в гърлото и дробовете ѝ. В това време Кристофър взе изцапаната с кръв кирка. После хвана ръката на Сара и я прекара през врата си, за да ѝ помогне да се придвижи до бившия кабинет на баща му.

Докато вървяха по коридора, Сара погледна Кристофър с недоумение. Не преставаше да се чуди как бе успял да оживее при сблъсъка си с убийцата без нейна помощ.

— Той ми каза, че си мъртъв, че тя те е убила…

— Нямал е никакво основание да ти дава надежда.

— Къде е убийцата?

— На партера. Вързал съм я здраво.

Сара онемя от изненада.

— Е, не съм таен агент на ЦРУ, но просто ми хрумна една идея и имах късмет. Ще ти разправя по-късно — каза Кристофър.

Преминаха през прага на кабинета и Сара успокои Кристофър, че може да върви и сама. Отдалечи се на няколко крачки и вдигна ръката си. Кристофър разбра колко силна е болката по сгърчването на устата ѝ. Тя не спря дотук, а вдигна двете си ръце над главата. Извика от болка, но се чу как костта на изкълченото рамо зае мястото си. Сара си даде минута почивка, а после кимна с глава на Кристофър, че е готова. Двамата веднага се отправиха към отчасти отместилата се стена. Сара забеляза, че процепът е малко по-широк от преди. Досети се, че Кристофър се бе опитал да разшири сам отвора. Като изчисли времето, прецени, че той по всяка вероятност е сторил това, докато тя го зовеше по име в операционната зала. Дали Кристофър бе решил да дойде и да я спаси, или пък го бе направил по необходимост, защото не можеше да разшири отвора на входа сам? Сара осъзна, че отговорът малко я вълнуваше. Защото дори да бе действал от интерес, бе достатъчно честна да си признае, че на негово място и тя би направила същия избор — да спаси детето си. Както и да стояха нещата, му дължеше живота си.

— Ако се заемем двамата, би трябвало да успеем да разширим процепа достатъчно, за да се промъкнем вътре — подхвърли Кристофър. — Ще направя лост, а в това време ти можеш да буташ стената.

Сара кимна с глава и застана така, че да натиска стената с всички сили. Кристофър направи лост с кирката и дупката се разшири с един сантиметър.

— Ще стане. Още два-три опита и ще успеем.

Сара бе смъртнобледа. Кристофър се питаше докога ще издържи. Само че и двамата нямаха избор. Опитаха още четири пъти, преди отворът да се разшири толкова, че да могат да се проврат един по един. Сара беше първа. Влезе в помещението и се отпусна на земята, защото в противен случай щеше да загуби съзнание. След това направи знак на Кристофър да я последва и той се промъкна през процепа в стената.

В светлината на фенера видя помещение най-много десет квадратни метра. Дебел килим в гранатов цвят покриваше пода. Вдясно имаше резбовано бюро, а в дъното — библиотека. Една от етажерките бе пълна с книги. Върху нея лежеше и някаква папка. Кристофър се втурна към бюрото и нареди на Сара:

— Хвърли един поглед на библиотеката.

Върху бюрото нямаше нищо. И в двете чекмеджета вдясно. За сметка на това в първото чекмедже отляво намери картонена папка с етикет "Резултати от експериментите". Изгарящ от нетърпение, разгърна сноп листове, върху които имаше същите рисунки: на риба, дърво и пламъци. Някои от листовете бяха празни, а други — само частично използвани. Ядосан, Кристофър тресна чекмеджето и отвори другото под него. Опипа дъното му и издърпа друга папка. В това време Сара осветяваше с фенера си гърба на книгите и с изненада констатира, че всички бяха от един и същ автор — Карл Густав Юнг.

Доколкото си спомняше от лекциите по психология, той заедно с Фройд бе един от основоположниците на психоанализата. Продължи проучванията си и скоро освети папка, върху която пишеше "Бележки и препратки". Тъкмо се канеше да я отвори, когато Кристофър я повика.

— Сара, мисля, че намерих нещо.

Приближи се и видя заглавието на папката, която Кристофър бе отворил върху бюрото: "Изказване пред бюджетната комисия, ЦРУ, 13/04/69. Теоретични доказателства за "Проект 488".

— Като че ли тук е записана някаква реч — съобщи, след като прочете първите редове на документа. — Слушай.

И Кристофър започна да чете на глас:

— Госпожи и господа членове на комисията, господин директор Марк Дейвисбъри, както вече ви е известно, програма "Павор" достигна до повече от убедителни резултати, благодарение на експерименти, проведени при извънредно трудни условия. Предвид този факт, част от вас поискаха с пълно право да им бъде обяснен процесът, създал възможност да получим въпросното оръжие. Името му е "Викът на изначалния страх".