Николя Бёгле - Пациент 488

Светлият кръг на фенера едва осветяваше лицата на Кристофър и Сара. Нито един от двамата не намираше необходимите думи, за да изрази ужасното си безпокойство.

— Това е чиста лудост — осмели се да каже най-сетне Кристофър.

— Лазар ще позвъни всяка минута. Не е моментът да разсъждаваме върху прочетеното.

Като светкавица Кристофър видя образа на баща си, седнал в креслото и четящ вестника си. Сякаш нищо не се е случвало…

А в това време в главата му са се въртели идеите за главозамайващите му експерименти. Как е успявал да се крие, да не показва нищо?!

Кристофър погледна часовника си. Бе готов. Двамата мълчаливо зачакаха, а в мислите им неотлъчно витаеше призракът на "Проект 488". Когато телефонът звънна, Кристофър го вдигна веднага.

— Открихте ли верния отговор? — попита тутакси Лазар.

— След като ви дам информацията, която искате, къде ще намеря Симон?

— Ще ви дам адреса на едно уединено място. Той ще бъде там и ще ви чака.

Кристофър облиза устните си.

— Най-сетне намерихме в бюрото на баща ми материал, който съдържа документи, разкриващи истинската същност на "Проект 488". Имахте право… Ще ви прочета текста. Би трябвало той да ви разкрие всичко и да признаете, че е автентичен.

— Слушам ви — отсече Лазар с уморения си болнав глас.

Кристофър си пое дълбоко въздух и прочете на Лазар целия текст и бележките към него. Последва дълго мълчание. Кристофър гледаше Сара, а сърцето му щеше да изхвръкне от гръдния му кош, докато очакваше каква ще е присъдата на похитителя на Симон.

— Душата… — повтори Лазар. — Значи баща ви се е опитвал да докаже съществуването ѝ… Да, той бе боклук, долен човек, но бе гениален. По тази причина бяха му предоставили всички средства, за да постигне целта на проучванията си.

— Сега вече знаете всичко и остава само да спазите обещанието си…

— Двамата с партньорката ви сте свършили чудесна работа — поде Лазар и думите му бяха заглушени от продължителна кашлица.

Той прочисти гласа си и продължи.

— Дадохте ми отговори, които чаках отдавна. Нямате представа какъв смисъл придавате на цялото ми съществуване.

— Идвам за Симон. Кажете ми къде да го намеря!

— Не ви ли се завива свят от това, което прочетохте? Нямате ли усещането, че деветдесет и девет процента от мъжете и жените живеят в пълно невежество?

Кристофър хапеше палеца си до кръв.

— Дайте ми Симон! Веднага!

За голяма изненада на Кристофър гласът на малкото момче се чу веднага.

Сара също бе учудена, но не посмя да каже на Кристофър, че това не е добър знак.

— Симон! Прави каквото ти кажат и аз скоро ще дойда. Скоро всичко ще свърши. Открих това, което господинът търсеше. Вече няма да ти стори нищо.

— Боли ме — проплака детето.

— Нищо ли не му дадохте за болката?! — изкрещя Кристофър.

— Обичате малкия, нали? — попита Лазар.

— Престанете. Подобно нещо е недостойно за вас…

— Да, обичате го… Докъде сте способен да стигнете, за да го спасите?

— Направих всичко, което поискахте от мен… Всичко!!!

— Предоставихте ми теорията, Кристофър. А аз искам и практиката. Искам отговор на въпроса, поставен от баща ви. Искам да узная дали има нещо след смъртта. И ако има — какво е то. Само вие двамата разполагате с графортекста…

— Но това е невъзможно! Ще трябва някой да ум… — Кристофър не довърши изречението си.

— Ами да — потвърди Лазар. — Един от вас двамата трябва да умре, за да спаси момчето. Запишете всичко. Така ще съм сигурен, че не сте си измислили нищо… Ще ви потърся след час.

С един удар на ръката си Кристофър разпиля бележките на баща си и те изчезнаха в мрака.

— Ама че гад! Това никога няма да свърши — изрева Кристофър.

Когато гневът му утихна, срещна погледа на Сара.

— И ти ли си мислиш същото? — попита го Сара.

— Не мога да я убия. Затова не го и сторих преди малко. И затова я вързах.

— Преди да се захванем с нея, да отидем при съекипника ѝ. Беше в агония. Може и да не е умрял още…

Сара се промъкна през тайния проход и отиде в операционната зала. Кристофър я последва. Тя веднага видя тялото на Хоткинс в локва кръв. Партньорът ѝ вдигна очи към лампата на тавана и щракна ключа. За негово огромно облекчение ослепителна светлина заля цялото помещение. "Операционната зала сигурно е била свързана с независим електрически кръг", помисли си той.

Вероятно затова късото съединение, което бяха предизвикали, не бе засегнало тази част на сградата. Сара коленичи до бившия морски пехотинец и опипа пулса му. След няколко секунди кимна с глава.