Николя Бёгле - Пациент 488

Кристофър замръзна на мястото си. Бе последвал съвета на Сара и бе легнал по корем на земята, а и се бе възползвал от нейната маневра, за да пропълзи покрай стената с надеждата да стигне до стълбата. Напредваше бавно, като при всяко движение се молеше да не вдига много шум. А когато лъчът светлина мина над главата му, реши, че всичко е свършено. Сгушен в мрака, спря да си поеме дъх.

От операционната зала се чу силен металически шум. Убийцата се обърна живо към източника на шума, а после отново се съсредоточи върху целта си. С бавни стъпки мина точно над Кристофър. Фенерчето и вниманието ѝ бяха насочени изцяло към двойната врата и не можеше да го види. Предпазливо се спря на по-малко от метър от краката на Кристофър, който бе застинал, прилепен към пода. После Джоана бутна вратата с пръсти и почака скърцането да спре, за да проникне прегърбена в кабинета на Натаниел Евънс. Без да вдига шум, Кристофър се надигна и продължи да се придвижва клекнал още по-предпазливо. Надяваше се, че лудото биене на сърцето му не се чува. Стигна до стълбата и се заизкачва към горния етаж.

Джоана бързо установи, че помещението, откъдето бе излязла инспекторката, бе празно. Бяха ги изиграли. Изскочи от кабинета тичешком и за миг стигна до стълбата. Видя гърба на Кристофър и хукна нагоре, като прескачаше половината стъпала.

Сара тичаше като сляпа в операционната зала. Блъсна се в някаква количка, която се обърна с оглушителен шум на пода. Едва успя да се скрие зад носилка на колела, когато Хоткинс нахлу в залата с гръм и трясък. Застана нащрек, огледа внимателно наоколо и влезе внимателно навътре. Сара замръзна на мястото си и си даде сметка, че си има работа с по-силен от нея противник и че за да има някакъв шанс, трябва да удари първа. Хоткинс започна да претърсва помещението, готов да нападне във всеки миг. Докато минаваше покрай носилката, зад която се бе скрила Сара, тя я бутна и го удари с всичка сила в корема. Добрата му физическа форма му помогна да посрещне удара. Реагира по-бързо, отколкото Сара очакваше. Сграбчи я за ръката и я дръпна с рязко движение. Сара се оказа на земята с ръка, извита зад гърба ѝ. Всичко бе станало толкова бързо, че тя не бе имала време да се защити. След всички положени усилия тази нощ бе в ръцете му и той щеше да я убие. Вместо да остави Хоткинс да продължи да извива ръката ѝ, тя с всички сили дръпна ръката си в обратна посока. Рамото ѝ се завъртя. Чу се щракане на кост и силен вик, издаващ неописуема болка. Когато тя се обърна, Хоткинс бе хванат натясно и не можа да избегне ритника ѝ. Загуби равновесие и се хвана за стената. Сара го удари с ръка по главата, а после му нанесе удар с коляно в чатала. Приготви се да го удари още веднъж, но той блокира движението ѝ и я обърна като кукла, залепи я до стената и започна да я души. Сара се опита да се измъкне, но не успя да разхлаби хватката на противника си. Пръстите на Хоткинс стискаха здраво врата ѝ и всеки момент щяха да счупят подезичната ѝ кост. Сара вече не бе в състояние да диша и се бореше като риба на сухо. Последната ѝ мисъл бе за Кристофър. Би искала да му поиска прошка. Прошка, загдето се бе провалила.

Кристофър тичаше, обладан от страха на преследвано животно. Успя да се изкачи до стаята, където започваше тайната стълба за подземието, излезе от нея и с всички сили хукна към изхода на постройката. Зад гърба си чуваше тичане. Дробовете му пламнаха от напрежение, но успя да достигне до входната врата. Твърде късно разбра, че тя е заключена с катинар и верига. Противниците им бяха предвидили всичко. Кристофър се обърна. Джоана бе само на десет метра от него. Той искаше да се свие на земята и да чака смъртта, но инстинктът му го отведе в една от изоставените стаи — първата. Клекна зад един скрин. Целият трепереше. Беше в клопка, без оръжие. Не притежаваше умения да се бие, а го преследваше жена, чийто занаят бе да убива. Потърси някакъв предмет, с който да я удари, но наоколо нямаше нищо. Дори пъхна ръка в джоба си, надявайки се да намери нещо там. И в този момент вратата се отвори с трясък…

Джоана ритна вратата. Действаше предпазливо, въпреки уязвимостта на мишената си. Старият дюшек се търкаляше по пода. Нощната лампа бе покрита с прах. Разнебитеният скрин си бе на мястото. Всичко бе такова, каквото го бяха заварили при първия си оглед. Но журналистът не се виждаше. Промъкна се внимателно и изведнъж ѝ се стори, че зад скрина се чува шушукане. Безмълвно насочи фенера си към скрина и видя клекналия зад страничната му стена Кристофър. Приличаше на уплашено животно. Бе поставил ръце върху ушите си, сякаш предпочиташе да не разбере кога ще го покоси смъртта. Джоана не обърна внимание на шушуканията, чийто произход така и не можа да разбере, и го хвана за косата. Кристофър се пребори с рефлекса си да я удари и продължи да държи ръцете си върху ушите. Джоана дръпна главата му назад и го събори до скрина, когато изведнъж пронизителен вик я покоси с такава сила, че тя загуби всякакъв контрол над тялото си. Пусна главата на жертвата си, залитна и започна да удря на сляпо, улучвайки поставената върху скрина нощна лампа. После падна на колене, разтърсвана от безумна тревога, с увиснали ръце и завладяна от страх, от който не бе в състояние да се отърси. А когато звукът изчезна, бе плувнала в сълзи, а сърцето ѝ биеше лудо. Бе завладяна от неописуема паника и тялото ѝ трепереше от слабост. В този момент с периферното си зрение видя надвисналата над нея сянка. Благодарение на рефлексите, вкоренени в нея от години, намери сили да стане. Кристофър не очакваше подобно нещо и въпреки че Джоана бе реагирала доста бавно, изпадна в паника. Тя се нахвърли смело върху него и двамата паднаха на земята насред облак плах. Джоана искаше да хване Кристофър за гърлото, но той се бореше с всички сили. Не повярва, когато тя го пусна. Стана, докато Джоана се надигаше — залитаща и объркана. Кристофър я сграбчи и я удари с рамото си. Убийцата падна заднешком. Главата ѝ се удари в ръба на скрина и брадичката ѝ се отпусна върху гърдите ѝ като на парцалена кукла.