Николя Бёгле - Пациент 488

— Дори да е така, необходими ни бяха почти осем часа да възстановим първия проект. А сега имаме един час. Само един нищо и никакъв час.

Сара не изчака Кристофър да завърши изречението си, а изтича бързо в кабинета на Натаниел Евънс. Обгърна с поглед помещението, в което бяха прекарали много часове. Огледа отново библиотеката, вивариума, бюрото и интуицията ѝ подсказа нещо.

— В записа, който чухме, баща ти като че ли хранеше някакво животно, което нарече "стари ми приятелю", нали? И точно тогава се чува някакъв трясък…

Кристофър насочи погледа си към вивариума.

— Да — каза Сара, — бил е в тази стая, когато е правил записа. Може би не си обърнал внимание, но точно след като каза, че вече могат да се заемат с "Проект 488", чухме някакво тракане, а после — шум от търкане по земята.

— Друг таен проход?

— Твърде е възможно…

Кристофър начаса погледна към библиотеката. Двамата заедно я отместиха малко, но зад нея имаше само стена.

— Сигурно има някакъв механизъм. И най-логично е той да е под бюрото.

— Побързай! — извика му Сара. — Скоро ще се появят и двамата ни преследвачи.

Кристофър се хвърли към бюрото. Пъхна ръка отдолу и не след дълго намери копчето. Натисна го. Стената, която бяха оголили, изскърца и леко се отмести.

— Браво! — извика Кристофър. — Ти си гений, Сара!

Скочи към стената, но след триумфалното му възклицание, последва жестоко разочарование. Стената не помръдна повече.

— Не, не! — провикна се Кристофър, като я натисна с всички сили. Сара му помогна, но механизмът бе счупен и стената не помръдна и на милиметър.

Кристофър удари с юмрук по стената.

— Отивам за кирката.

Хвърли се към изхода и изведнъж замръзна на мястото си. Бе забелязал сноп светлина в коридора. Върна се обратно и уплашено прошепна на Сара.

— Това са те…

— Възможно е… Самолетът им се е приземил преди тридесетина минути. Прави каквото ти кажа.

Кристофър се помъчи да се успокои, но паниката му растеше.

— Най-напред, не изхождай от принципа, че са по-силни от нас — прошепна Сара. — Можем да се справим, нали?

Кристофър кимна в знак на съгласие, но си даваше сметка, че и тя се страхува.

— Ще привлека вниманието им.

— Но ти не можеш да се изправиш срещу тях сама.

— Нямаме избор. Това са професионалисти. Така че ти нямаш никакъв шанс срещу тях. А междувременно вземи диктофона. Това е доказателство за Лазар, в случай че… Накратко, вземи го и ми подай някаква книга.

— Какво?

— Книга!

Кристофър не разбираше как щяха да излязат живи от тази дупка, нито пък какво щеше да прави Сара с книгата, но изпълни искането ѝ. В това време Сара взе лампата, която бе върху бюрото, и откъсна със зъби парче плат от абажура. След това издърпа една от четирите метални пръчици, които придържаха плата. Без да се обръща, взе книгата, която ѝ подаваше Кристофър, притисна пръчицата между страниците ѝ, като я остави да стърчи, и с рязко движение я пъхна в контакта. Поради късото съединение от контакта изскочи пламък и от коридора се дочу гърменето на много крушки.

— Тъмнината ще е предимство за нас. Ще ти дам време да ги заобиколиш…

— Сара — прошепна Кристофър и сложи ръката си върху нейната: — Ако не успея… заклевам те… спаси Симон!

Тя мразеше да дава обещания, които може би нямаше да удържи. Но дълбоко в душата си се закле да стори всичко по силите си. Трябваше да успокои Кристофър.

— Та това са само човешки същества! А и няма как да са въоръжени… Не забравяй това. Щом изляза, легни на земята и се плъзгай по корем. Гледай да се качиш горе, на партера. А после не ме чакай, а тичай към военната база. Ще се намерим там.

Кристофър мълчаливо се съгласи. Сара му хвърли последен поглед, в който той видя блясъка на една неизказана дума, но тя не промълви нищо, а се приближи до вратата.

Хоткинс се приближаваше с приглушени стъпки по подземния коридор, осветяван само от едно фенерче. Джоана го следваше, като вървеше заднешком и пазеше гърба им. Двамата слязоха по водещата в подземието стълба и завиха веднага наляво. Хоткинс докосна Джоана по гърба, за да ѝ каже да спре. Тя обърна глава и той ѝ посочи вратата на кабинета. Едва бе забелязала, че е открехната, когато оттам изскочи женски силует, който се втурна към операционната зала.

— Излез оттам! Идват! — изрева Сара, като че ли се обръщаше към някого вътре.

Хоткинс и Джоана осветиха бегълката с фенерчетата си и Хоткинс хукна след нея. Джоана го следваше по петите. Бе проучила плана на постройката и не бе логично инспекторката да крещи на партньора си да излезе, защото единственият изход бе към коридора, където бяха двамата с Хоткинс. Защо щеше да го кара да се хвърля в устата на вълка?! С бързо кръгообразно движение на ръката насочи светлината към вратата на помещението и се приближи с котешки стъпки.