Николя Бёгле - Пациент 488

(Не последва отговор.)

— Саландър? Какво показва графортекстът?

— Господине… — започна помощникът, очевидно медицинско лице. Гласът му трепереше.

— Какво?

— Случи се нещо…

— Говорете, мамка му!

— Това е безсмислено. Писецът трябваше да спре тук… Ние сме отвъд рептилния мозък, но той продължава да се движи назад във времето…

(Човекът млъкна, сякаш не можеше да изрази мисълта си.)

— Господине, мисля, че току-що открихме нещо… друг, още по-стар мозък…

Кристофър и Сара се бяха втренчили във високоговорителя.

— Вече не помръдва, господине… — каза един глас. — Скоро сърцето му ще спре.

— На колко години сме, Саландър? — попита Евънс.

— Току-що минахме около…

(Помощникът прекъсна изречението си, защото се чу странен стряскащ звук.)

— Какво става? — попита Евънс. — Защо опитното зайче крещи?

— Не знам, господине… Боже мой, какъв е този шум?! Нетърпимо е!

Звукът бе оглушителен. Нещо като "юууууу", но произнесено с нарастващата сила на излитащ самолет. Кристофър и Сара се почувстваха зле, безпокойството ги стисна за гърлото и започна да ги души.

— Накарайте го да млъкне! — изрева Евънс.

Чуха се падане на метални предмети и панически викове. Кристофър и Сара се бяха свили в един ъгъл в позата на зародиши с ръце върху ушите. Бе ги обхванал неконтролируем страх. Времето бе спряло. Сграбчи ги безкраен ужас, който свиваше сърцата и разтърсваше телата им. Изведнъж звукът изчезна. Когато дойдоха на себе си, и двамата несъзнателно плачеха. Знаеха със сигурност само едно: че са изживели нечовешки експеримент. Изведнъж отново се разнесе гласът на Натаниел Евънс, този път извънредно припрян и насечен.

— Двайсет и пети февруари хиляда деветстотин шейсет и девета година. Три години и петдесет и шест дни изследвания. Проучването на това, което вече наричаме "Викът", ни отне повече време от предвиденото. Част от екипа и дори аз почивахме няколко дни, за да се съвземем от… инцидента… Записът бе предоставен на Министерството на отбраната. Оттам ни съобщиха, че ефектите от експеримента са значими и дори надвишават очакванията им. И че за тях нашата работа е приключила. Подложихме този вик на анализ. Изследванията ни показаха доста смущаващи резултати, по-смущаващи от очакваните. Като начало ще посоча, че издаденият от нашия обект звук бе споделен с мнозина музиковеди, с екип лекари и дори с антрополози. Изводът им е категоричен: подобен звук не може да бъде издаден от човешко същество. Задълбочихме изследванията си и направихме откритие. Викът, излязъл от устата на нашия обект, е подобен на звука (бащата на Кристофър си пое дъх)… на изначалния звук на Вселената, уловен от нашите сателити. Още по-точно, честота му е същата като на космическото микровълново фоново излъчване [45] Космическото микровълново фоново излъчване е ехото на Големия взрив (космологична теория за зараждането и ранното развитие на Вселената). Открито е през 1964 г. от амер. физици Арно Пензиас и д-р Робърт Удроу Уилсън, за което всеки от тях получава по една четвърт Нобелова награда през 1978 г. — Бел. прев на звука, произведен от Големия взрив.

(Чу се ясно как Натаниел Евънс с мъка преглъща слюнката си.)

С други думи, нашият обект нададе вик, според който регресията е била поне на петнадесет милиарда години. Или датата на сътворението на Вселената.

Вцепенен, Кристофър бе хванал главата си с две ръце и стоеше с отворена уста. Сара се опитваше да запази разсъдъка си трезв.

— Имаме това, което искаше Лазар — каза тя, гонейки мислите, които се блъскаха в съзнанието ѝ. — Вече знаем в какво се е състоял "Проект 488". Да се качим горе, за да не пропуснем обаждането на Лазар.

Кристофър кимна.

Беше 2 часът и 58 минути сутринта. Канеха се да излязат от кабинета на баща му, нетърпеливи да съобщят на Лазар магическите думи, които щяха да спасят Симон, когато от диктофона се чу пращене.

(Изхриптя гласът на Натаниел Евънс, свеж и изпълнен със задоволство.)

— Дръж, стари ми приятелю, ето храната ти…

(Чу се животински крясък, а после гласът поде…)

— Като се имат предвид резултатите от експеримента "Павор", можем да преминем към… "Проект 488".

(Чу се звук, обозначаващ спирането на апарата, а после търкане.)

Записът прекъсна. Кристофър потърси в погледа на Сара потвърждение, че е чул правилно. Но вече бе късно за размишления. Лазар щеше да бъде точен. И дума не можеше да става да го карат да чака. Въпреки че последните думи на Евънс унищожаваха стойността на откритието им.