Николя Бёгле - Пациент 488

Сара бе изтощена. Най-сетне бе успяла да навие лентата върху една от главите на касетата. Завъртя за последен път молива и уморено вдигна глава. Въздъхна. Бе приключила. В този миг връхлетя Кристофър, размахвайки листовете. Сара му направи знак да не вдига шум.

— Свърших с лентата. Слушай.

Кристофър замръзна, когато инспекторката натисна "Р1ау". Чу се звук, механичен шум, а после глас. Кристофър настръхна. Позна гласа на баща си.

— 12 септември 1968 година. Две години и четиридесет и шест дни изследвания. Натаниел Евънс. LS 34 е много добър акселератор на регресията под хипноза при трима пациенти. Тази сутрин стигнахме до третия времеви етап, в който смятахме, че ще преминем само след петнадесетина дни. Графортекстът [43] Очевадно апарат, способен да записва образите в съзнанието. По-нататък става ясно, че той е изобретение на екипа на Евънс. — Бел. прев. работи по-добре, отколкото предполагахме, и ни предоставя смущаващо разчитане на най-ярко отразените емоционални образи, генерирани в съзнанието на нашите обекти под хипноза. Визуално разпечатаните данни са… сходни… с най-големите еволюционни етапи от развитието на човешкия род… Въпреки това е необходимо да предизвикаме по-нататъшна регресия, за да получим искания резултат и да предоставим на Департамента по отбраната годни за приложение елементи.

Следваха нови шумове и записът секна. Кристофър и Сара чуха края на записа и се надяваха да има още изповеди, но последва тишина. Сара остави магнетофона да се върти, за да не изпуснат нещо. Без да каже и дума, Кристофър ѝ подаде трите листа, които бе разпечатал, и зачака реакция. Бе неин ред да се учуди. Върху всеки лист имаше схематично разпечатана рисунка, но формата ѝ бе разпознаваема: риба, дърво, пламъци.

— Къде намери тези неща?

— Бяха в паметта на апарата… Свързаното с него печатащо устройство ги разпечата — прошепна Кристофър. — Доколкото разбрах, тези образи идват от мозъка на "опитните зайчета". Машината е имала функцията да ги записва и възпроизвежда.

И на двамата им бе трудно да асимилират откритието.

— Тези картинки са образите, които "опитните зайчета" са виждали по време на хипнотичен сеанс и които впоследствие неуморно са възпроизвеждали върху стените на килиите си.

Кристофър все още не можеше да повярва на очите си. Сара взе листовете и отново ги разгледа.

— И така, да обобщим. Изследванията на баща ти са имали за цел да идентифицират абсолютния страх, който е общ за целия човешки род. За целта са изобретили апарат, способен да регистрира и да разпечатва образите в съзнанието на "опитните зайчета". Те, както изглежда, са били подложени на хипноза, квалифицирана като "регресивна". Тоест, която се връща назад във времето, ако не се лъжа. А трите символа — риба, дърво и огън, се появяват в резултат на регресията всеки път, независимо кое е "опитното зайче"…

— В записа баща ми говори за определен момент, в който са достигнали третото ниво — каза Кристофър и отиде да вземе ламинирания лист, представящ разреза на човешкия мозък.

— С други думи, смяташ, че са накарали "опитните си зайчета" да се върнат чрез регресията чак до несъзнателните спомени, съдържащи се в онази част на мозъка, наречена рептилен дял. Да си спомнят за емоции, които не са изживели те, а целият човешки род… Там, където се намират неконтролируемите рефлекси като страха в най-чистия му вид. Добре, да приемем, че разсъждаваме правилно, но тогава какво е значението на трите символа… Изобразяват универсалния страх ли?

Кристофър не отговори веднага. Грабна учебника по невробиология, който бе прегледал преди няколко часа, без нищо да разбере. Намери главата, разглеждаща триединния мозък. Прочете няколко реда на глас и изведнъж млъкна.

— Излиза, че това не са символите на страха — промълви едва-едва.

— Тогава какво са? — попита с тревога Сара.

— Аз…

— Какво? Какво прочете?

Кристофър погледна недоумяващо Сара и препрочете същия пасаж. Четеше отчетливо, като наблягаше на всяка дума.

— Рептилният мозък е приблизително на четиристотин милиона години, а това води към епохата, когато първите живеещи в океана сложни живи организми (в случая рибите) излизат от водата и развиват способности, даващи им възможност да живеят на сушата.

Спря четенето, навлажни устните си и продължи.

— Лимбичният мозък се е образувал преди шестдесет и пет милиона години в момента, когато се появяват първите двуноги, които живеели в продължение на много години по дърветата. Те не само се движели и спели по тях, за да се пазят от хищниците, но също така дърветата са били основен източник на прехраната им.