Николя Бёгле - Пациент 488

На Сара ѝ бе трудно да повярва на ушите си, но всичко изглеждаше съвсем логично. Кристофър завърши четенето с пасажа:

— И накрая, третият мозък — на хуманоидите [44] Третият мозък — неокортексът — е най-младият и само той може да извършва дейност като мисленето. — Бел. прев. , е само на три милиона и шестстотин хиляди години, а това съответства на появата на първите австралопитеци и откриването на огъня, който променя радикално еволюцията на това, което ще бъде наречено "човешки вид".

Затвори книгата и се обърна към Сара, която гледаше, без да вярва на очите си, разпечатаните листове с рибата, дървото и огъня — трите символа, дълбоко вкоренени във всекиго от нас.

— Вторият измервателен уред към апарата обозначава времето — допълни Кристофър, който вече имаше доста натрупана информация, за да разбере смисъла. — Буквата "Т" означа "Time", буквата "Р" — "Present" (сегашно време), а буквата "X" отговаря на крайната дата, до която са смятали да предизвикат спомени у пациентите си.

Настана мълчание, което скоро бе нарушено от друг кънтящ глас. Той идваше от диктофона, който Сара бе оставила да работи. Говореше бащата на Кристофър, но гласът бе по-уморен и по-неспокоен от преди.

— Трети февруари хиляда деветстотин шейсет и девета година… Три години и тридесет и шест дни изследвания… Един от нашите обекти умря вчера през нощта. През деня бе подложен на експеримент, който го потопи в новия времеви етап на регресия и се справи горе-долу добре. Бе преминал границата на два милиарда и половина години. При събуждането си не разпозна мястото, където се намира. Отново потъна в дълбок сън и в ранното утро го намерихме мъртъв, с отворена уста, сякаш готов да нададе вик. Днес подлагаме на същия експеримент обект номер две, за да разберем какво се е случило. Мислим, че обектите, които устояват на този експеримент, се срещат доста рядко и че при тях общото е изключителната им способност да посрещнат страха. Психопатите биха били чудесни обекти за проучване. Само че на наше разположение са само десетина обекта, между които двама руски шпиони, а те се оказват доста интересни. Възлагаме им големи надежди. Затова ги изолирахме и белязахме видимо по челото, за да избегнем загубата на време. Това вече се случи, когато всички наши жертви избягаха от килиите си и се смесиха с останалите с надеждата всички да се вдигнат на бунт. Учим се от грешките си и може би сме на път да открием това, което търсим от самото начало.

Гласът на бащата изчезна.

— Можеш ли да превъртиш напред? Сигурно по-нататък е говорил за резултатите…

— Лентата е крехка — отвърна Сара. — Ако се скъса — край…

— Колко време трае записът?

— Според мен два или три часа.

— Ще бъде късно! Надскача времето, дадено ни от Лазар… Ще ни се обади след два часа и четиридесет и шест минути.

— Да, но ако скъсаме лентата, няма да мога да я оправя…

Кристофър започна да се разхожда нервно в кабинета, като дебнеше за най-малкия шум в записа. Шестдесет непоносими минути изтекоха в мълчание. Кристофър не издържаше повече и поиска да превърти лентата, но Сара не му позволи. В дъното на душата си се надяваше тя да постъпи точно така, което не му попречи да опита. Очите му бяха хлътнали и блестяха от умора и безпокойство. Бе страшно да го гледа човек.

— Още час — каза Сара.

Кристофър поднови разходките си, а Сара чувстваше, че я завладява трескава тревога. Не знаеше още колко ще издържи. И двамата бяха пред срив. Изведнъж се чу някакъв шум…

Сара подскочи и застана нащрек, а Кристофър, който най-сетне бе седнал на земята, рязко се изправи. Доловиха далечни гласове, които сякаш се приближаваха към диктофона. В записа се разнесе суматоха. Някакъв глас раздаваше заповеди.

— Ще го убием, докторе!

— Дръжте го, мамка му, и му инжектирайте дозата!

За пореден път Кристофър позна гласа на баща си.

— Той е поне на пет милиарда, господине, ще го убием! — обади се непознат глас. — Твърде опасно е…

— Я ми дайте това!

(Чуха се хрипове, които ставаха все по-силни и заглушаваха гласа на баща му.)

— Сърдечният ритъм е над двеста и двайсет, господине! От три минути… Няма да издържи!

— Дръжте го, а аз ще инжектирам дозата след… броя… пет, четири, три, две, едно. Инжектирам.

(Чуваше се само острият звук на медицинската апаратура.)

— Сърцето издържа. Жив е.

— Е, добре… Какво показва графортекстът? — попита Евънс.