Николя Бёгле - Пациент 488

Като видя, че Кристофър идва към нея, Сара кимна в знак на съгласие.

— "Другите" са били баща ми и сътрудниците му, които са извършвали експериментите си с онези нещастници, които са виели от ужас… Значи това са правили! Само че къде?! И тук има само неща на НАСА!

Погледна часовника си и прехапа устни.

— Трябва да обърнем това проклето място с краката нагоре, да проверим дали стените не са кухи, както и всеки сантиметър по пода, и да търсим скривалище или Бог знае какво!

Новото им търсене продължи два часа. Разместиха всички мебели, за да стигнат до стените, прегледаха подробно всеки документ, дори онези, които бяха потънали в слоеве прах. Няколко пъти излизаха на чист въздух и обиколиха многократно цялата постройка в търсене на друг вход или дори проход насред растителността, който би ги отвел към друга скрита сграда. Надеждата ги осени отново за кратко, когато откриха шкаф в една от външните стени, но там имаше само ръждясала лопата, кирка и кутия с инструменти. Пет минути преди да изтече ултиматумът на Лазар, с разкъсана от тръните и бодлите в гората тениска, със сърце, едва биещо от изтощение и страх, Кристофър се захвана да разглоби контролния пулт. С мъка командваше движенията на ръцете си, които отново бяха започнали да треперят. Сара бе обзета от немощ и чувстваше, че тревогата започва да я души за гърлото. Усещаше, че няма да може да запази дори привидно спокойствието си още дълго.

— Кристофър… ти трябва… да поискаш още време от Лазар — прошепна тя.

Само че той не я чуваше. Бе обзет от паника и кръвта бучеше в ушите му.

Внезапно телефонът иззвъня.

Звънът в мрака сякаш бе зов за погребална равносметка. Застанал на едно коляно, Кристофър гледаше телефона, но бе неспособен да натисне зелената слушалка. Сара го направи вместо него, включи високоговорителя и му подаде телефона, като му прошепна в ухото да поиска още време от Лазар.

— Времето… времето… изтече. Открихте ли… нещо?

Веднага познаха провлачения говор на Лазар, който прокънтя заплашително в голямата зала. Минаха няколко секунди, преди Кристофър да събере сили и да проговори.

— Открихме мястото, където сте били подложен на експериментите. И дори успяхме да отидем там… Искам да кажа, че в момента сме на остров Възнесение, насред Атлантическия океан. Намерихме изоставена станция на НАСА и имаме доказателство, че именно тук баща ми и неговият екип са… извършвали експериментите с… вас…

— Открихте ли целта на експериментите? — невъзмутимо попита Лазар, като дишаше с мъка.

Сара наблюдаваше Кристофър като отговорник по безопасността в цирк, който бди над готвещ се за смъртоносен скок акробат.

— Въпрос на минути… Дайте ми да говоря със Симон…

Лазар не отговори веднага.

— Значи нищо не сте открили — промълви той след дълъг размисъл.

— Не е вярно!

— Сергей, заеми се с момчето — нареди Лазар.

Сара поиска да вземе телефона от ръката на Кристофър, за да води преговорите вместо него, но той светкавично скочи на крака.

— Не, не правете това! Никога не сте били по-близо до истината! Никога! Никой освен мен не може да ви помогне! А ако сторите каквото и да било на Симон, кълна ви се, че ще прекратя всичко… и ще си умрете в неведение!

Сара се чудеше как се бе осмелил да изрече тези думи. Тя не би се справила по-добре. Само че Лазар не се остави да го отклонят от решението му.

— Само че и хлапакът ви ще ме последва!

Кристофър затвори очи, а когато ги отвори отново, в обикновено нежния му поглед блестеше зла искра.

— Знаете ли, този хлапак не е мой син, а син на брат ми. Аз не исках да го гледам. Отрови ми живота. Така че, ако го убиете, ще тъгувам известно време, но ще се оправя! Ще си върна предишния живот. Но вие… вие имате само мен, а и ви остава твърде малко време. Така че помислете добре. Ако Симон умре, ще изгоря всичко, което открия тук!

Кристофър пое дълбоко въздух. На светлината на фенерчето очите му блестяха от гняв. Бе изиграл толкова добре ролята си, че дори Сара не бе сигурна дали не бе казал истината.

— Ако съм разбрал добре, ви трябва още време…

— Да!

— Добре, давам ви още дванадесет часа!

Кристофър вдигна очи към небето и прехапа устни. Миг по-късно двамата чуха ужасен вик, който раздра високоговорителя. Последваха плачът и хълцанията на детето.

— Симон! Симон! Какво му направихте, мръснико?!

— Всяка ръка на момчето струва дванадесет часа! — съобщи Лазар. — А викът, който чухте, е нищо в сравнение с онзи, който ще чуете, като му отрежем едната ръка. Всичко зависи само от вас. Помнете: искам да узная всичко! Защо, как, какво са открили и кой е бил мозъкът на програмата! Времето тече както за мен, така и за вас.