Николя Бёгле - Пациент 488

— Надявам се всичко, което намерим тук, да не засяга само НАСА…

Хвърли документите на земята и като видя на стената един ключ, го натисна. Както и очакваше, не стана нищо. Ритна някакъв кабел и влезе в първата стая вдясно. Бе облицована с плочки баня с две мивки, зацапани от ръжда, която бе текла от кранчетата, и душ с черна завеса от мухъл. В една ниша друга врата водеше към тоалетна, чиято тоалетна чиния бе суха. На земята имаше много американски списания от 1968 година. Най-отгоре на купчината бе един брой на "Лайф", оплакващ убийството на Мартин Лутер Кинг, и един екземпляр на списание "Ролинг Стоунс" с Джон Ленън и съпругата му Йоко — голи и заснети в гръб. След като осветиха цялото помещение и не видяха нищо интересно, излязоха от банята и влязоха в помещението отсреща. То очевидно е било използвано за стая. От мебелите бяха останали само пружина за легло и скрин от шперплат с отворени чекмеджета, пълни с проядени от молци мъжки дрехи, с изключение на една риза с емблемата на НАСА. Привлечена от нещо, което ѝ се бе мярнало на светлината на фенерчето, Сара клекна и вдигна от земята броя на "Ню Йорк Таймс" от 12 октомври 1968 година. Първата страница бе разделена между две събития — церемонията по откриването на Олимпийските игри и студентските протести срещу войната във Виетнам. Тя го разтвори и измежду страниците изпадна малък предмет — златна верижка, върху която висеше фигурка на Исус Христос на кръста.

— Те наистина са си тръгнали като крадци, за да забравят и такива ценни предмети — бе коментарът на Кристофър. — Остава ни надеждата, че баща ми и колегите му са зарязали и важни резултати от изследванията си.

Излязоха и от тази стая и тръгнаха по-навътре в коридора. Подът под краката им скърцаше, защото вероятно стъпваха по парченца стъкло. Влязоха в трето помещение, разположено от дясната страна на коридора. И то бе служило за стая. Вътре имаше същата пружина, но бяха останали и дюшекът, чаршафите и една завивка. Върху един шкаф бе залепен плакат на "В очакване на слънцето" на група "Доорс". В чекмеджето на малкото нощно шкафче намериха около четиридесет долара в банкноти и дребни монети, както и Библия, калкулатор, почти пълен пакет цигари "Бенсън Ходжис", кутия кибрит и малка папка, от която се показваха листове. Кристофър я грабна и веднага на светлината на фенера се вдигна облак прах, от който двамата започнаха да кашлят. Сара сви ръката си в лакътя и я сложи пред носа и устата си, после веднага насочи светлината към документите. Върху титулната страница бе написано "Аполо 1" — доклад за разследването на катастрофата [36] "Аполо 1" е първият кораб от програма "Аполо" на НАСА. Тримата астронавти загиват на 27 януари 1967 г. при пожар, възникнал на борда, по време на тренировка в стартовия комплекс в Космически център "Джон Ф. Кенеди". — Бел. прев. ".

— Доклад за катастрофата на "Аполо-1" — каза Кристофър. — Той няма нищо общо с информацията, която търсим. По дяволите!

Кристофър вдигна дюшека, извади чекмеджето, за да изпразни съдържанието му, и скъса плаката на "Доорс". Не намираше нищо полезно и стомахът му започваше да се свива.

— Да идем в края на коридора — предложи Сара, която знаеше, че няма право да се поддава на нервността му.

Кристофър бе минал напред и бутна двете крила на вратата. Този път пред тях се появи обширна зала, която не можеше да бъде осветена цялата само с фенерчето. Докато се придвижваха внимателно, установиха, че стените ѝ са осеяни с контакти. Сара освети помещението и на слабата светлина двамата видяха единствената мебел: маса, върху която имаше команден пулт с радарен екран, различни бутони и лостове за управление и уреди с прашасали стъкла.

Приближиха се. Кристофър ритна някакъв предмет, който се търкаляше по пода. Бе шлемофон, все още свързан към командния пулт. Кабелът му минаваше точно покрай завинтената към масата метална пластинка с емблемата на НАСА.

— Виж — каза Сара, посочвайки пространството зад пулта, — започнали са да демонтират апаратурата, но не са имали време да завършат започнатото.

От командния пулт бяха изтръгнати метални пластини, по земята се търкаляха части от изоставено оборудване.

Кристофър запали своето фенерче и огледа залата, а после я обиколи, за да изследва всяко ъгълче. Сара чуваше все по-учестеното му дишане.

— Едмундо правилно каза, че онези типове от НАСА са се вбесявали, защото другите им пречели да работят, вдигайки твърде много шум.