Николя Бёгле - Пациент 488

— И никога не сте отишли да видите какво има вътре?

— Те затвориха вратите с вериги.

— Веригата е нещо, което се чупи… — опипа почвата Кристофър.

— Вижте, подобни неща не са в стила ми. Не обичам да си търся белята. Още повече с военната база долу… Рекох си, че не трябва да поемам рискове. Сигурно сте забелязали, че тук не сме много хора. Така че всичко се разчува…

Собственикът на хижата въздъхна и вдигна рамене.

— А как се стига дотам? — попита Кристофър.

— Не е много лесно. Трябва да се мине по пътека, която сигурно здравата е обрасла, а после — ако си спомням добре — се налага да се заобиколи едно блато, ако то още съществува… А имаше и малко дефиле между дърветата, през което минавах, за да стигна до бараките. Може и да е останало нещо от тях…

— Ще ни придружите ли? — попита Сара.

Кристофър погледна спътничката си, сякаш искаше да ѝ каже: "Видя ли на колко години е човекът?".

— Наистина ли сте готови да рискувате?

Сара кимна.

— Ще бъдем предпазливи. И двамата сме били военни репортери. И ако се съди по обувките и бастуна отвън, вие все още обичате да се катерите…

— Аха, неслучайно сте фотографка… Имате набито око. Е, добре, ще дойда с вас докъдето мога…

— Защо ще го правите?

Въпросът се изплъзна от устата на Кристофър по-язвително, отколкото бе желал.

— Ами мъглата? Все едно да вървиш без очи!

— Кога ще се вдигне?

Старият човек вдигна рамене.

— Облаците са надвиснали над върха на планината, значи всичко зависи от вятъра. По това време на годината може да мине цял ден. Искате ли чай?

Кристофър стисна юмруци.

— Слушайте, сигурен съм, че знаете пътя наизуст. Ще го намерите дори в мъгла.

— Винаги ли е толкова припрян? — осведоми се Едмундо от Сара.

Тя направи с глава знак "да" и доби нещастен вид, като че ли бе винаги жертва на нетърпеливия си колега.

— Идеята да отидем там в тази мъгла не е толкова лоша. Това ще роди някой анекдот, който ще разкажем в нашия материал, а и ще бъде повод да ви споменем като най-страхотния водач в областта. "Едмундо Саргал се придвижва на острова със затворени очи. Доказателството? Той ни отведе до това тайно място през растителност като в джунглата и в гъста като памук мъгла…"

Собственикът на хижата като че ли оцени споменаването на името му по такъв ласкателен начин. Сара го убеди с още един последен аргумент.

— Между нас казано, заснемането на такова място, потънало в мъгла, ни гарантира, че главният редактор ще си падне по снимката и ще публикува статията веднага. А вие бързо ще спечелите от медийния отглас…

— Ас какъв апарат ще снимате?

За миг Сара бе хваната натясно. Очевидно не носеше със себе си фотографско оборудване.

— Това, което казвате, е доста забавно — намеси се Кристофър. — И аз си помислих същото, като я видях да идва с ръце в джобовете. Обаче сега, когато вече познавам апарата, мога да ви кажа, че айфон 6 е с наистина е голяма работа: притежава чувствителността на двеста обикновени фотоапарата. Направо удря в земята професионалните машинки и те изглеждат напълно демоде…

Сара потвърди казаното от Кристофър и извади телефона от джоба си, сякаш искаше да каже: "Ето тайната".

— Вече всички от занаята работим с такива.

Едмундо се съгласи да ги придружи. Въздъхна и се измъкна от люлеещия се стол. Кристофър поздрави тайно Сара, като вдигна палеца си, а тя му отговори с бегла усмивка.

— В нормално време, за да се стигне до мястото, е необходим поне час, а в тази мъгла ще ни отнеме час и половина.

Едмундо най-сетне завърза алпийските си обувки с дълбоки грайфери, навлече яке с камуфлажен цвят и сграбчи бастуна си.

— Искам да ви предупредя, че не ни предстои туристическа разходка. Вървете неотлъчно до мен.

Веднага щом излязоха от къщата, потънаха в заслепяващата белота на облаците. Хладният въздух проникваше под дрехите им. Начело вървеше Едмундо, следваше го Кристофър, а след тях идваше Сара. Слязоха по наклона в градината и поеха по обраслата с растителност и потънала в мъгла пътека. Маршрутът им смени посоката си много пъти и Сара си даде сметка, че способностите на Едмундо като водач не бяха далече от изречените от нея хвалби, за да му се хареса. Старият човек се ориентираше в мъглата и лабиринта на джунглата със смущаваща лекота. Вдигнали ръце пред лицето си, за да избегнат клоните, Сара и Кристофър го следваха с усещането, че потъват в гора, чийто изход никога няма да намерят.