Джеймс Паттерсон - Плажът

Но в сърцето си вярвах, че сълзите на Кахил бяха истински, че той обичаше Ким и съвсем логично, ако я беше убил, досега щеше да се намира на хиляди километри оттук.

Затова въведох в полето за търсене името, което непознатата жена ми бе подшушнала — търговеца на оръжия Нилс Остертаг Бьорн. Появиха се същите материали, които бях прочел и предишния ден, но този път отворих статиите, написани на шведски.

Използвайки онлайн речника, преведох думите „муниции“ и „защитни жилетки“, след което намерих друга снимка на Бьорн, правена преди три години.

Беше любителска, на мъж с обикновени, дори безлични черти, който слизаше от едно ферари в Женева. Беше облечен в елегантен костюм на райе, скъпо палто и носеше куфарче „Гучи“. Бьорн изглеждаше различен от мъжа на фотографията, направена по време на официалната вечеря на индустриалците, защото сега косата му бе руса. Светлоруса.

Отворих последния материал за Нилс Остертаг Бьорн и върху екрана се появи друга снимка — този път на мъж във военна униформа. Изглеждаше около двадесетина годишен, с раздалечени очи и квадратна брадичка. Името беше същото, но изобщо не приличаше на Нилс Бьорн, когото бях виждал на другите снимки.

Погледнах текста под снимката и разбрах, че става дума за „Персийски залив“ и „вражески огън“ — и в този миг нещо ме осени.

Аз четях некролог.

Нилс Остертаг Бьорн беше мъртъв от петнадесет години.

Отидох под душа и подложих глава под горещата струя. Опитвах се да сглобя парчетата. Дали не ставаше дума за обикновено съвпадение, при което двама мъже носеха еднакви, макар и не често срещани имена? Или някой бе използвал самоличността на мъртвец, за да се регистрира в „Уайли Принсес“?

Ако е така, дали бе възможно този мъж да е отвлякъл и убил Ким Макданиълс?

Анри се събуди в меките бели завивки на елегантното легло с четири колони в хотел „Айланд Брийзис“ и Ланаи.

Джулия похъркваше тихо, сгушена до него, а топлата й буза бе отпусната на гърдите му. Лъчите на късното сутрешно слънце проникваха през тънките завеси, а безбрежните води на Тихия океан се плискаха само на петдесет метра от прозореца.

Това момиче. Тази обстановка. Тази несравнима светлина. Мечта за всеки кинематограф.

Анри отметна нежно косите на Джулия от очите й. Тя беше под магията на „Кава-Кава“ 12 12 Лечебно растение от островите в Тихия океан със сънотворно действие, предизвиква халюцинации и опиянение. — Б.пр. плюс щедрата доза „Валиум“, с които бе подправил чашата й. Спеше дълбоко, но вече бе време да я събуди за финалната й изява.

Убиецът разтърси леко ръката й.

— Събуди се, събуди се, маймунке.

Джулия отвори с мъка очи.

— Чарли? Какво? Стана ли време за полета ми?

— Не още. Искаш ли да поспиш още десет минути?

Тя кимна, сетне се отпусна на рамото му.

Анри стана от леглото и се разшета — светна лампите, сложи нова памет карта в камерата и я нагласи върху скрина. Доволен, развърза копринените панделки, които придържаха завесите, и те се затвориха.

Когато я обърна по корем, Джулия измърмори нещо в просъница.

— Всичко е наред — успокои я Анри. — Аз съм Чарли — прошепна нежно, докато завързваше със здрави възли краката й към колоните в основата на леглото, а ръцете — към таблата.

Джулия въздъхна и отново потъна в сън.

Анри отиде до брезентовата си чанта и порови в съдържанието. Сложи си новата гумена маска, сините латексови ръкавици и извади ножа от калъфката.

Беше напълно гол. Остави ножа върху тоалетното шкафче, сетне коленичи зад Джулия и погали дупето й, преди да проникне отзад в нея. Тя простена в съня си, но не се събуди, а Анри продължи да я обладава със силни тласъци. Удоволствието му взе връх за миг и той й прошепна, че я обича.

След като свърши, се отпусна до нея с ръка, пъхната под тялото й, докато дишането му се успокои. Сетне възседна спящото момиче и повдигна главата й на няколко сантиметра от възглавницата, като я хвана с лявата си ръка за косите.

— Оу! — Джулия отвори очи. — Причиняваш ми болка, Чарли.

— Съжалявам. Ще бъда по-внимателен.

Изчака миг, преди да прокара леко острието по тила на Джулия, оставяйки червена линия.

Тя само трепна, но след втория разрез клепачите й се отвориха рязко. Извъртя глава, а очите й станаха огромни, когато видя маската, ножа, кръвта. Пое дълбоко дъх и извика:

— Чарли! Какво правиш?

Настроението на убиеца помръкна. До този момент бе изпълнен с любов към това момиче, а ето че сега тя му се опъваше, разваляше идеалната му снимка, съсипваше всичко.